Старата изоставена хижа

Гост

Таксито спря. Шофьорът , мислеше си Бастиян, щеше да заспи скоро и се радваше, че са стигнали навреме, преди човечецът да беше заспал и вероятно да претърпим катастрофа. Но Себастиян не искаш еда мисли за това. Сега беше погълнат от опасения , че нямаше да намери ключа, защото може би някой го бе взел за себе си.
Но не се оказа прав, както, за жалост, повечето пъти, в които искаше да е прав.Той опипа с пръсти малкият тънък навес над вратата и докосна леденият ключ, макар че сега беше доста топло. В гората винаги климатът се отличаваше до някаква степен от града, но и така ставаше.
Хвана здраво ключа и отключи вратата. Затрудни се отначало, понеже бравата се оказа леко счупена, но той отключи. Влязоха вътре. Всичко беше по-хубаво, отколкото се очакваше, след като видиш къщата отвън. А иначе тя беше малка - нещо ,което не се забелязваше вътре - и дървена.Себастиян седна на един димайн, който видя първоналчално и отпусна напрегнатите си мускули.
- Идвал съм един път, така че не бях сигурен , че ще го открия. Имаш късмет днес - каза той и се засмя леко , след което заби зелените си очи в тези на Емили, някак приканващо, понеже тя стоеше все още права.

Гост

Колко ли пъти го беше правил? Колко ли пъти беше водил тук момичета и ги беше омайвал със своя чар и сексапил...? Такива въпроси минаваха през главата ми в този момент, но алкохола доста ми бе повлял и всъшност не се интересувах много, много...Седнах на дивана близо до него и го попитах...

-Да имаш нещо за пиене?

Не знам защо попринцип изобщо не обичах да пия, но сега изпитвах такава жажда за алкохол...

Гост

Бастиян стана рязко и отиде до малкият хладилник, намиращ се на няколко крачки от тях. Тук нямаше почти никаква техника, затова той се радваше на телефона си, с вградени филми. Много филми и всякакви. Като се започнеше от комедиите, минаваше се на световни анимцации и се завършваше с ужаси, хорор. Той гледаше всичко това, като най-често в телефона му можеше да се намерят драми и такива филми.
Той отвори малкото хладилниче и огледа вътре: 3 бири...И само това. Този, който беше идвал преди тях очевидно беше изпил всичко, което се намираше първит път, когато той беше дошъл.
Себастиян се объна към момичето, което беше взел със себе си:
- Мога да ти предложа бира. Нямаш много избор - каза той, но се заглед по-внимателно и отбеляза - Изглеждаш ми уплашена. Не ям хора.Вегитарианец съм.
Изчака да чуе дали беше приела предложението му за бира. Силно се надяваше да откаже, понеже него никой не го беше научил да пие бира, никой не е искал да го направи като себе си. Хаха, очевидно Себастиян си падаше повече по коктейлии такива лигави истории. Колко жалко. Дано има още надежда за бедния човек.

Гост

-OK..

Kaзах аз...Беше ми напълно все едно...Но защо мислеше , че съм уплашена...Не бях толкова много , а пък и не показвах мъничкото си притеснение...Дали наистина беше вегетарианец или се шегуваше...Не според мен се шегуваше..."Оф, Емили стига си филосоствала на ум, човека чака отговор"...Пак чух онзи глас в главата си...

- Не се страхувам.-казах аз-Хайде ела да седнеш до мен-допълних аз и мунамигнах...

Гост

Али бе отдавна в Роузууд, но никога не го беше разгледала. Честно казано не обичаше нови места и щом попаднеше на такова гледаше да стои повече време в дома си от колкото навън по разходки с цел опознаване на средата. А пък и Фрей напоследък беше доста тиха и затворена. Но и самата тя не знаеше какво и' става. Само преди една седмица беше отворена към всичко...купони, забава, хора...каквото ви хрумне. Но нали знаете онзи момент в който припознавате някой човек от миналото си който ви е сторил ужасно нещо...е Али го изпитваше. изпитваше паника, макар и да беше силна, тя бе чувствителна, а сред нейните чувства за пръв път се криеше и уплаха...и от какво!? От момиче което бе припознала!?
Али не можеше вечно да стои в дома си, трябваше и' въздух и за това си обу едни светли дънки, които комплектова с черни високи токчета, а на горе бе с една цикламена тениска и черно сако, на което беше вдигнала ръкавите до лактите си и изглеждаше по този начин. Фрей излезе от дома си и се запъти към някое по - тихо място...гората и по - точно изоставената хижа. За нея не бе проблем да стигне до там и пеш, тъй като къщата и' се намираше в околностите на Роузууд, а не в самото градче.
След около 10-тина минути ходене, Ал стигна хижата и влезе вътре, а с всяка изминала стъпка на старият дървен под, той скърцаше все по - силно. Тя седна на един диван, който за разлика от другите мебели не беше толкова прахолясал, което говореше, че е имало и други хора преди нея.

Гост

Спенсър имаше само няколко дена докато лятото приключи и искаше да ги използва докато може. Въпреки, че навън беше доста мъгляво и синоптика не препоръчваше разходки навън тя реши, че ще оползутвори последните си дни от лятото. Всичко покрай Роузууд и напомняше за един ужасен инцидент, който по- добре беше да не си спомня. Въпреки че не искаше да прави това, което вече беше свършен факт, от една страна беше почуствала облекчение. Когато Спенс тръгна времето още беше кажи речи ясно и мъглата не беше пълна, но броени минути след като напусна градчето гледката пред нея се откриваше едва на 1-2 метра разстояние. Най- близкото място за което се сети беше изоставената хижа. Бавно, внимавайки да не се спъне или да се търкули някъде стигна до там. Отвори скърцащата дървена вратичка и изведнъж пред нея всичко стана значително по- ясно отколкото беше навън. Вътре беше все същото както винаги си е било. Сякаш времето беше застинало за това място. Реши, че ще остане тук докато не мине мъглата, седна на едно столче и започна да оглежда наоколо. Изведнъж погледа и' се спря на диванчето срещу нея на което имаше едно момиче, което я гледаше. Нищо чудно, че не я беше забеляза, напоследък 'и се беше насъбрало много и беше много отвеяна. Но имаше нещо в това момиче, което я плашеше. Напомняше 'и на същия този инцидент за които си мислеше по- рано днес. Имаше прилика, но беше невъзможно да е тя. И това беше пределно ясно на Спенсър. След като тя изреди мислите си и се осъзна, видя, че момичето още седи и гледа към нея. Помисли си, че щеше да я помисли за откачена ако не каже нещо и реши все пак да се извини, че не я е забелязала.
- Ъм .. аз .. извинявайте .. просто съм малко отвеяна напоследък. Аз съм Спенсър - каза тя и подаде ръка на момичето.

Гост

Али чу шума от скърцащата врата. Супер...някой пак щеше да прекъсне мислите и' (сърказъм бе хора). Точо в момента искаше да е сама, но очевидно това не пречеше на другите да нахълтват в хижата. Те въобще мислеха ли, че това можеше да е частна собственост. Е Али си знаеше, че хижата не е притежание на никой...вече, тъй като жената която я притежаваше беше починала отдавна и за това се бе настанила така удобно и размишляваше така спокойно.
Източника на шума, се приближи към стаята в която Али се намираше и брюнетката установи, че е някакво момиче, което странно приличаше на онова момиче от миналото и' което .. какво!? Което се опита да убие Али!? Да...точно! Бяха като две капки вода, но момичето прекалено много мислеше за това и сигурно се бе объркала...припознала и т.н. Май щеше да е най - добре да се отърси от мислите си за миналото и да продължи.
- Ъм .. аз .. извинявайте .. просто съм малко отвеяна напоследък. Аз съм Спенсър. - каза момичето, като Али я огледа преценително. Али просто си въобразяваш...въобразяваш си! каза момичето на ум и успя да докара нещо като усмивка, а след това се стегна. Нямаше намерение да изглежда, като страхливка, но знаеше, че намери ли онова момиче щеше да и' отмъсти.
- Аз съм Али! - каза като погледна ръката на Спенсър, която буквално си стърчеше на пред. Ал поклати леко глава, което значеше, че нямаше намерение да поема ръката и'.
- И...защо си в хижата? - попита с особен интерес и повдигна вежда.

» Старата изоставена фабрика