Розууд- 2009

Гост

Точно се бях преместила да живея сама. Без родители. В един от градовете, които исках. Наистина много харесвах къщата, но в момента не бях в както аз казвах "перфектно" настроение. Бях далеч от приятелите ми. Естествено щяхме да поддържаме връзка, но нямаше да е същото. Нямаше да напиваме момчетата и да ги гримираме, нямаше да си откраднем някоя гривна и после да излезем с извинението "Ама аз не я бях взела още." и да чакаме с часове родителите ни да ни приберат, а и също щеше да ми липсва това, да ми се карат. Аз си падах малко дивачка. У нас всеки път ме питаха "Не разбирам защо краде, след като имаш всичко..." Вървейки през снега стигнах до едно място, което приличаше на изоставена хижа. От доста време тук явно никой не бе идвал. Извадих премръзналата ми ръка от палтото и отворих. Вътре беше по-топло, но мрачно. Тогава отново се сетих как преди с приятелите ми се криехме и се плашихме в изоставени места. Влязох вътре и чух някой да скърца от вторият етаж. Качих се и там видях едно момче. Намръщих се, че не съм сама.
-Ти пък кой си? -Казах сърдито и седнах на един прашен диван. Той ме изгледа любопитно. Честно, хората ми бяха адски странни понякога. -Попитах нещо! -Повиших тон.

Гост

Вървейки в студа Джъстин загубен както в повечето случаий правеше,но вече не му правеше впечатление-забеляза една изоставена хижа и влезе вътре да се постопли малко и почине.След няма и 5 минути след неговия престой влезе едно хубаво момиче,което явно беше сърдито без причина.
-Здравейте,млада госпожице аз съм Джъстин приятно ми е да се запознаем-той каза това когато хвана хубавата и мека ръка и я целуна.-А вие трябва да сте?
Тя седеше и го гледаше и близо минута нищо не каза.

Гост

Чувствах се като в деветнадесети век. Той целуна ръката ми. Ококорих се и го загледах за минута. Мислих, да го питам дали е добре.
-Все тая, Джъстин. Аз съм Джули. -По дяволите! Не трябваше да му казвам името си, без да ме е попитал. Така все едно имам интерес към него. Направих му знак да седне. Той седна до мен.
-Изглеждаш ми познат, да съм те изтезавала преди? -Реших да се пошегувам с него, понеже сега точно ми беше скучно. А и точно това бих направила, ако сега бях при приятелите ми. Просто исках да се почувствам у дома си.

Гост

-Не мисля,че сме се виждали преди,защото едва ли бих забравил толкова хубаво лице като твоето.Малко са момичета като теб,които могат да ми привлечат вниманието.-усмихна й се той.
-Случайно да имаш приятел за да зная до къде да стига този флирт или да го убия до като в зародиш,но се надявам да нямате,защото щеше да е жалко за мен!-подсмихна се той.
Джъстин беше очарован от красивото ,русо момиче,което седеше срещу него и се надяваше отговора на въпроса му на беше отрицателен и да може да я вземе за себе си ,разбра се ако тя му беше позволила.На него му беше писнало от връзки за по една вечер искаше да открие нещо,което да даде смисъл на живота му.

Гост

-Имах приятел, но скъсахме, понеже сега се преместих тук. И не ми говори на Вие. Нямате... това, че майка ми и баща ми се правят на идиоти, не означава, че съм като тях. Аз съм си едно обикновено момиче. И си падам малко дивачка и обичам да съм свободна. -Казах бързо. Легнах на прашният диван, така че главата ми да е до краката му, за да го виждам. Погледнах ботушите си, които бяха в сняг, който вече почти се беше стопил.
-Кажи ми нещо за себе си...? -Изтърсих, колкото да си намерим обща тема.

Гост

-Явно не съм ти приятел ако искаш мога да те остава?-каза той макар,че не го мислеше.
Той не беше от тези хора,които се натрапват и усещаше когато не беше желан,но това не му пречеше ,защото в живота винаги има падежи и върхуве.Един път като не успееш това значи,че не си пробвал достатъчно ,но не значи ,че и трябва да се откажеш.Трябва да се бориш за нещата ,които искаш и за това,което искаш да бъде твое.Повечето хора искаха да имат това,което не могат.

Гост

-Оу, моля те! Аз все още нямам приятели тук. -Засмях се и го погледнах. Изглеждаше странно на обратно, но кой не изглежда странно погледнат наопаки. Той изглеждаше сериозен.
-Не ме оставяй. Просто не приемай лично това, което ти казвам. Аз говоря така на всички. А сега... не отговори на въпроса ми. -Засмях се. След това се изправих и се подпрях на него. Тук започна да ми става наистина студено. Чудно ми е защо всички приемат думите ми на сериозно?

Гост

Той седна до нея й я прегърна усещаше ,че тя трепереше свали якето си и я наметна.Излезе навън ,за да нацепи дърва,за да успее да запали камината.Когато се върна беше с тъжен поглед,разбира се не чак толкова тъжен,колкото за пред нея..
-Навън е излязла буря.Чак на сутринта ще успеем да си тръгнем да се надяваме.-обърна се на страни и се усмихна после се обърна към нея и стана сериозен.
Запали камината и намери червено вино и наля и на двамата седна малко по-близо до нея:
-Притеснява ли те това,че сме тук двамата и се приближавам все по-близо до теб и по-близо.-прошепна това в ухото й.

Гост

-Да. -Засмях се, но не беше така и се надявах да е разбрал, че съм се пошегувала с него. Обърнах се назад. Бяхме на няколко сантиметра един от друг. Погледнах устните му, а след това го погледнах в очите. Една гръмотевица се чу. Обичах, когато има бури. След това отново погледнах Джъстин. По принцип дълго време не помня имената на хората или самите хора, но за разлика от другите той беше... сладък. За момент забравих Браян (бившото ми гадже). Примигнах и се отдръпнах.
-Съжалявам, но не мога сега... Просто ми е в повече. Трябва да помислим какво ще правим. Започва да се стъмнява. Тук ли ще спим?-Когато отново се обърнах той мен хвана и ме целуна. Е, аз отвърнах.

Гост

Целувката беше сладка,страстна и спокойна.Допира на устните им явно им харесваше.Сякаш бяха забравили за студа и за това,че яе стъмва.Целуваха се все по-страстно и по-страстно.Устните й бяха меки,а кожата й като кадифе.Всеки допир до нея и всеки път щом усещаше уханието й той изтръпваше.
-Мисля,че ми харесва престоя тук ,миличка!-промълви той.
Стана ,за да потърси с какво ще се стоплят през ноща намери някакви одяла.Гледаше огъня да не угасне.Запали няколко свещи и седна до нея.

Гост

Целувката беше дълготрайна. Забравих всичко останало. След малко Джъстин донесе одеяла. Усмихнах се и се покрих с едното одеяло. Загледах се в пламъка на огъня. Беше толкова мил, толкова сладък. Донесе свещи. Оставих моята на масата пред нас. Погледите ни се срещнаха.
-Добре, признавам че не съм толкова лоша. -Усмихнах му се и се приближихме, но точно, да се целунем и аз се отдръпнах...
-Но, ако ме ядосаш, горко ти. Знам, че се познаваме от... около петнадесет минути, но това какво означава? -Преди да започна връзка, винаги съм била... несигурна. Както сега. А и той трябваше да ме приеме такава, каквато съм.

Гост

След тези нейни думи,Джъстин й целуна ръката и обгърна с възхитителен поглед.
-Брошката не е и наполовина толкова красива,колкото жената,която я носи.-прошепна той.
Прокара пръсти в златистата й коса и допря до себе си-тя беше сякаш от коприна.Очите й толкова дълбоки и тайнствени,умираш от желание да разбереш какво се крие зад тях.Приближи се още по-близо до нея,но не искаше да разваля всичко,да избързва.Искаше да я опознае да разбере нейното минало,ако тя го допуснеше толкова близо до себе си.
-Моля те,разкажи ми нещо повече за теб?-прошепна тихо в ухото й.

Гост

-Ъъъ... Какво да ти кажа... Миналото ми... Мразя го. Имах по-малка сестра, Еймили. Тя почина... Една идиотка й взе инхалатора. -След това сведох поглед надолу и му показах гривната с името й. -Само това ми остана от нея. Майка ми е писателка, баща ми е комик и предава новините в ЛА. Имам по-голяма сестра. Това е. -Спомените за Ейми ме натъжиха адски. Едва не се разплаках. Именно за това първо казах за нея... След това той ме прегърна. Наистина се нуждаех от това.

Гост

Той усещаше,че тя страшно много се натъжи от това,което говореше за сестра си.Усещаше,че всеки момент ще се разплаче,за това вплете ръце около нея и я прегърна.Прегръдката беше топла и любяща,
-Спокойно всичко е наред аз съм тук.-каза той и я стисна ,за да разбере ,че наистина е така.
Навън бурята се засилваше,но това не им правеше впечатление.
-Еми какво правиш иначе ти ,когато не си в изоставен къща с мен?-засмя се той.

Гост

-Седя у нас с кучето ми. Най-често слушам музика, чета някое списание, прониквам в чужди дворове, за да си набера ябълки, смокини или каквото друго ми падне. -Засмях се и се облегнах на него. -Никога не се застоявам дълго на едно място. Имам много енергия. -Вдигнах поглед и го видях. Беше толкова хубав... Прехапах устни. -Кажи ми нещо за теб. От къде си, местен или не...-Имах толкова много въпроси към него сега, когато вече се разбирахме... уж. Надявам се да продължим така... Погледнах Джъстин и зачаках отговор.Той беше толкова сладък. Явно забеляза погледът ми и се засмя.