Жу Д'Eрози

Imogen Poots

Жу.
Може ли да си остане просто така? Или имате нужда и от фамилия. Добре, за да бъде картинката пълна
името ми е
Жулиет д'Ерози.

Годините ми? Благодаря, че попитахте. Знаете, една дама умира да я питат за възрастта й.
На 17 съм,
но се чувствам на повече. Това брои ли се като отговор?

Сега, не твърдя, че съм цвете за мирисане, но моля ви - характерът ми далеч не е толкова труден, колкото го описва майка ми. Е, да, обичам да се справям сама с положението и имам склонноста да командвам, но пък кой не обича да го слушат? Лесно се паля и понякога прекалявам, освен това съм злопаметна, така че е трудно да простя някому за каквото и да е. Имам точно формулирани желания и не се страхувам да направя каквото е нужно, за да постигна целите си. Експериментирам постоянно, купонът е в жилите ми - какво да направя, свободен дух съм. Това води до неща, за които ще прочетете по-долу, но все не са хубави.
Амбициозна съм, ученолюбива, убедена в себе си. Наистина не смятам, че нещо би могло да попречи на мечтата ми да стана актриса. Мога да стана, актриса. Знам, че ще стана актриса.

Като стана дума... Имам ли подходящата външност за актриса? Да, смятам, че да. Най-малкото защото това не е водещото в професията.
Ето, ще застана пред огледалото, за да имам по-точно наблюдение.
Косата ми е руса бъркотия, но си я харесвам. Може би ще има време, в което разните му там фризьори ще ми казват какво да я правя, но в момента аз съм й господарка. Или тя на мен. Нещо такова. Висока съм достатъчно, че да не ми се налага да нося токчета, но пък аз ги обичам толкова много, че ги слагам винаги, когато мога. Слаба съм, не хилава, храня се добре и съм достатъчно умна, че да не вярвам на диетите и чуждите мерки; просто съм уцелила ген. Жестикулирам много, театралниченето е в кръвта ми. Имам изразително лице, което не крия, така че лесно може да разберете какво е настроението ми в момента само с един поглед. Очите ми са много светлосини и големи, с тях съм особено горда, защото очите са много важна част от актьорската игра. Очите говорят, знаете.

Стигаме до биографията ми, която не е особено интересна, но щом държите ще ми я разкажа. Родена съм тук и целият им живот е протекъл в границите на градчето. Имам прекрасно семейство, което обаче не винаги ме разбира и смятам, че колкото по-бързо се махна оттук, толкова по-добре за всички ни. Не ме разбирайте погрешно, обичам ги, но трябва да поема по своя път сама, а те, изглежда, не са готови да ми дадат този шанс, затова се изнесох преждевременно и сега поддържаме връзка главно по телефона, понеже нямам толкова време да ги посещавам. Остава ми още една година преди да завърша гимназия и да поема по трънливия път на живота, който, надявам се, ще ме отведе на някое хубаво местенце, например театралната сцена. До тогава обаче има много време и освен в училищните пиеси, пиша за училищния вестник, защото бездействието ме побърква и трябва да правя нещо. Което води до експериментирането, а това води до проблеми. Какви ли? Хм.

- Жулиет, кой е този в кухнята ми? - извика мама, почти на прага на истерията.
- Един приятел, мамо - обясних вдървено, защото тя бе нахлула в стаята ми, а аз носех само бикини и тениска. Неговата тениска. Устата й застина в ужасено "О" и тя разтреперена просъска:
- Разкарай го веднага, преди да съм събудила баща ти.
Бунтарката в мен крещеше да й направя напук, но имах важно контролно днес и не мислех да си създавам други главоболия. Отидох в кухнята и накарах Джими да си тръгне, ловко измъквайки се от въпросите "Ще се видим ли пак?"

Разбирам - нормално е. Но за мен не беше достатъчно.

- ЖУЛИЕТ Д'ЕРОЗИ! - чух от долния етаж и си поех въздух, подготвяйки се психически за поредната доза конско за деня. Слязох с изражение на върховна досада и вдигнах вежди към майка си. Тя буквално се задъхваше от усилието да не ми се нахвърли, за да ме убие. - Ана ми каза, че са те видяли да се целуваш с момиче! С момиче! - повтори тя, сякаш не разбирах кое му е скандалното на изречението.
- С кого се целувам си е моя работа - отсякох. Е, да, не го правех особено дискретно, но не ми пукаше за мнението на група стари моми или още по-лошо - омъжени домакини, чийто любовни преживявания се свеждат до поредната серия на сапунения сериал по телевизията. - По дяволите, кога ще спрете да ми държите сметка какво и с кого правя?

Което доведе до...

- Добре, знаете ли какво - изнасям се!
- Чудесно! Даже съм ти намерила квартира! - тросна се майка ми и макар че не говореше сериозно, малко по-късно й се наложи да
изпълни намерението си.

Така че сега живея сама, търся си съквартирант и общо взето съм щастлива от живота си...