Лу Сайръс

Amber McCrackin

Когато бях малка имах всичко, за което мечтаех.За жалост, родителите ми бяха убити.Получих осиновители.Отгледаха ме като вълк.Аз дълго бях малтретирана физически и психически, но въпреки това, не успяваха да сломят духа ми.Аз бях изтърсак на семейството.Обичах мистериите, но не и баща ми.Осиновителят ми се беше напил, както винаги, и извади нож.Щеше да ме надупчи.
-Лусинда Мел Сайръс!Предупредих те!-каза заплашително той
Започнах да бягам, но той ме настигна и ме хвана в един ъгъл.
-Не ме докосвай, иначе...-изпищях аз
-Иначе...кавко?Какво може да ми направи една 16 годишна пикла?-попита той
Замахна с ножа към мен, взех му го и го прободох в корема.Избягах, взех билети за влак и тръгнах за първия срещнат град.Докато пътувах, постоянно пишех песни и се усмихвах.Поздравявах всеки срещнат.Смеех се и разговарях с хората.Бях много щастлив човек, с изключение на моментите, в които някой ме наранеше.В тези моменти изглеждах наистина уязвима, но суровият живот преработваше страха в омраза.Отмъщавах бавно и мъчително.Бях лъчезарно момиче и бързо привличах вниманието на хората.Можех да постигна много, но никога преди не бях излизала и не знаех за това свое качество.Когато пристигнах в Розууд, се записах за училище.Поздравявах всички срещнати.Хората ми се чудеха, защото приличах на момиче, излязло от океана.Цялата бях синя.Косата ми беше къса до раменете, лекарите твърдяли, че така съм се родила.Ама че дефект!Но аз я харесвах!Беше нестандартна, красива, различна...Очите ми също бяха такива, дълбоки и сини.Като водопад.Лицето ми беше бледо и нежно, кристално нежно.Устните ми изпъкваха в цялата тази снежна картина.Когато се притеснявах, бузите ми руменееха.Когато бях щастлива, изпъвах дългото си 1,70м тяло, сякаш щях да падна назад.Обичах да нося дънки и прилепнали дрехи, те подчертаваха стройната ми фигура.Имах един пиърсинг на носа, който лъщеше красиво, като и една мъничка бемка, която мислех за сладка.Не исках да я премахвам, защото ми беше от пет годишна възраст, тогава още имах родители.Пенсилвания беше красив град и много ми харесваше.С китара през рамо, котката ми Мър в чантата и кучето ми Джелс, бях готова да започна начисто.Отидох в една бърза закусвалня и купих бургер, голяма кола и салата с риба тон.Салатата беше любимата ми храна!Към нея спадаха и спагетите, пилешките супи, млечните продукти и печеният дивеч.А любимите ми напитки бяха топло кафе рано сутрин, кола и сода.Седнах на една маса отвън и дадох малко от бургера на домашните си любимци.Доизядох останалото.Отпих от колата и станах.
-Най-сетне намерих своето място!-прошепнах аз и погледнах слънцето
Това слънце, тези хора, този момент!Отново бях свободна!Най-прекрасното нещо на света!