Stacy sweet home

Гост

Иии ето го моят любим дом.
Ето я и къщата отвън:
Stacy sweet home 2555039s

Spoiler:

И малката Мини:
Stacy sweet home P_304827

Гост

На Ели явно не си й се говореше за момичето от снимката. Личеше си че това я натажава. А пък и вече беше готова, затова заедно тръгнахме към моята къща, всъщност вече нашата къща. Тя оправи сметките с рецепциониската и поръча такси. Когато дойде таксито ние се качихме и аз казах адреса. След около 15 минути бяхме там.КОгато влязохме в двора и казах:
- Предполагам поне бегло си спомняш тази къща?- казах аз и се засмях.
Имахме толкова много спомени двете заедно тук. Аз и тя плуващи в басейна или просто печащи се около него. Или пък просто разхвърляхме, а когато счупехме нещо брат ми винаги ни прикриваше. Толкова много спомени, но нали това бяха спомените. Моменти, които никога повече няма да се върнат.
- Отвътре е почти същата, с изключение на някой малки промени. Стаята до моята е много хубава и преполагам, че ще ти хареса. Можеш да останеш в нея, но ако искаш разгледай и другите и си избери.
Вече бяхме в антрето. Аз бях много гладна, но знаех че в момента няма абсолютно нищо приготвено. Пуснах Мини на земята и тръгнах да покажа стаята на Ели:
- Аз съм страшно гладна, ами ти? Искаш ли да поръчаме пица за вечеря?

Гост

Пътувахме мълчаливо в таксито. Шофьора беше човек на около тридесет години, в колата кънтеше песента Pitbull - Rain Over Me. Когато пристигнахме шофьора свали багажа и го истоваи пред дватата, аз му благодарих и двете със Стейси влязохме в къщата. Отвън тя си беше останала обсолютно същата, боядисана в лилаво и с големи прозорци, които осветяваха цялото къща. Тя каза, че вътре е леко променена, а аз кимнах. Двете се озовахме в антрето и аз оставих куфарите на страна. Тя ми каза, че е гладна и изведнъж и аз усетих стомаха ми да стърже. Днес се случиха толкова много нещо и почти не ми беше останало време да мисля за храна.
- Да, най-добре ще е да поръчаш нещо.
Тя отидо до телефона и набра някакъв номер. Започна да поръчва, но аз не я изчаках. Качих се нагоре по стълбите и започнах да се оглеждам. Наистина къщата беше прекрасна. Много добре си спомнях коя е стаята на Стейси, тя беше голяма и цялата в бяло. Беше предпоследната стая в дългия коридор. Значи моята трябваше да е последната. Пристъпих бавно и отворих вратата. Озовах се в една стая в тъмно лилав цвят с една голяма спална и огромен гардероб. Забелязах, че една врата е отворена, сигурно това беше дрешника ми. Чух Стейси да приближава и се обърнах към нея.
- Стаята е невероятна...
Казах и се усмихнах толкова шроко, че чак бузите ме заболяха. Не помня от кога не се бях усмихвала толкова колкото днес.
- Още веднъж ти балгодаря, че правиш всичко това за мен.
Седнах на леглото по турски и и направих знак да седне срещу мен.
- Родителите ти в момента къде са?
Полюбопитствах аз, сигурно бяха в Ню Йорк или Бостан.

Гост

След като тя каза, че също е гладна, аз се отправих към телефона. Набрах номера на пицарията и когато човека от другата страна отговори, аз започнах да му изброявам какво желая. Списъкът беше доста дълъг, не не бях яла нищо цял ден, а предполагам и Ели не се е сещала много за храна. Щом приключих с поръчката отидох да видя какво мисли Ели за стаята. Тя каза, че и харесва и това много ме зарадва. Все пак от тук нататък това щеше да е и нейн дом, така че трябваше да се чувства удобно.
- Няма защо да ми благодариш. Не съм направила нищо кой знае какво.
И си беше точно така, да бях и предложила да живее при мен, но пък на мен никога не и е било приятно да живея сам сама, в тази къща. До сега го правех, само защото не исках да се местя от Роузууд, а от сега нататък вече нямаше да съм сама. Тя ме попита къде са родителите ми в момента.
- Те направиха така, както ти направи навремето. Избягаха. И то не само от града, но и от континента. В момента са в Испания.
Замислих се за родителите си, предполагам вече са по-добре след трагедията, но болката никога нямаше да изчезне. Те никога нямаше да бъдат същите. Нямаше ги мама и татко, които помня. На тяхно място се бяха появили машини, вид роботи, които живея така сякаш някой ги принуждава, да го правят.

Гост

Испания?? Сигурно никога нямаше да се върнат.. това не беше правилно, защото Стейси не заслужава да е сама. Тя също е изгубила близък за нея човек не само те. Понякога родителите си мислеха, че ни правят услига като се държат като егоисти, но това не е така, защото ние също страдаме колкото тях. Когато бях малка и родилети ми починаха мислех, че те са пълни егоисти, защото са ме оставили сам сама да се справям с трудния живот. Донякъде все още мисля, че са такива.... те не трябваше да умират.. никога...
- Ти защо не отиде с тях?
Попитах аз, а Стейси седна срещу мен.
Ако бях на мястото на прителката си и аз щях да замина. Щях да се махна от този град и да забравя всички. Тя е била на много по-зряла възраст когато е изгубила брат си. В стаята стана течение и аз станах да затворя вратата. Тя се трясна преди да достигна до нея.

Гост

- Не отидох, защото не исках да бягам. Не отидох, защото така все едно си казвам, че той никога не е съществувал. Сякаш е било един хубав съм с завършек на кошмар. Не заминах, защото тук е целият ми живот и аз не исках да започвазм всичко отначало. Какъв е смисъла да замина? Какво по дяволите щях аз да правя в Испания. Да ако наще бяха същите сигурно щеше да е хубаво, но те не са. Вече не можеш да видиш онези хора, ами просто два робота.
Казах всичко на един дъх. Не знам от къде намерих силата да и кажа абсолютно всичко , макар че знаех, че може би щеше да се почувства зле защото на времето, тя също беше избягала. Но не можех да направя нищо, аз просто отговорих на въпроса и с истината.
- Да знам, че и ти направи така преди, но ти нямаше избор. Аз обаче имах и избрах да остана.
В този момент на врата се позвъни. Съвсем бях забравила, че бях поръчала пица. Изтичах набързо на долу и отворих. Взех поръчката и платих на даставчика. След това се провикнах:
- Хайде Ели, вечерята е тук!

Гост

Храната пристигна и Стейси отиде до долния за да я вземе. През това време телефонна ми звъна, на екрана се изписа името " Камелия ". Аз вдигнах, но на телефона не тя ми каза "Ало" ами някакъв мъжки глас.
- Кой се обажда?- Извиках аз в телефонната слушалка, но не се чу отговор. Сърцето затуптя по-силно. Никой не отговори.
- По дяволите, кой се обажда?- Казах аз като едно странно предчувствие се надигна в мен. Мъжът се изсмя в слушалката и ми идеше да се разплача. Телефона даде заето. Нещастникът затвори. Дали приятелката ми беше добре.
Стейси нахлу в стаята с плик храна.
- Виж трябва да се погрижа за нещо..
Казах аз с дрезгав глас, една бучка в гърлото ми заседна.
Не дочаках Стейси за възрази и взех дамската си чанта на бързо Излязох от къщата изатряснах вратата след себе си. Тръгнах пеша... Всъщност не знахе къде отивам... Истинката причина заради, която се махнах от Лондон беше да опазазя Камелия жива, но ето че не успях... злата ми участ ме следва и тук. Сигурна бях, че Камелия не е останала както ми обеща в Лондно, сигурна бях, че е дошла тук заради мен...

» Ally's sweet home