Гробището

Гост

Емили беше от тези хора,които ги беше страх от смъртта и най-вече от гробищата,но толкова много неща бяха се случили на момичета последно време.
Последно време сънуваше "кошмари" свързани с Алисън.Ем имаше чувство,че тя ги омолява за помощ и нещо все я влечеше към гробищата.Имаше това странно усещане в стомаха,че ако не отиде там много нейни въпроси ще останат неразбрани.Докато вървеше на път за там имаше чувство,че всеки момент ще се обърне и ще върне,но и тя имаше нужда от това.По пътя пред нея вървеше едно момче.Тя вървеше плътно зад него,но разбира се не беше от тези хора,които ги е срам и за това реши да мине плътно до него.
Тя забърза малко и стигна точно до него ,а той седеше й я гледаше усмихвайки се.

Гост

Въпреки че нямах роднини погребани в тукашното гробище реших да се разходя там. Знам звучеше като лудост, но понякога това е единственото място, на което можеш да намериш спокойствие, макар и градът да е малък като този. Вървях по накаква пътека, когато изведнъж чух стъпки зад себе си. Принципно това би трябвало да ме стресне, но аз не обърнах внимание. Не след дълго момиче с кестенява коса вървеше точно до мен. Доста от смело от нейна страна. Малко са хората, които биха започнали ново запознанство на място като това, затова и се усмихнах.
-Очарован съм!- казах аз на момичето.- Малко са смелите момичета, които спокойно се разхождат на гробищата, пък и толкова смело застават до непознати.
Усмивката на лицето ми беше истинска. А пък и това което казах, определено го мислех. И въпреки всичко отново изпуснах да се представя преди да я заговоря.
- Аз съм Кристофър О' Конър! А вие сте ?

Гост

Момчето,което беше срещнало определено не беше някой от онези грубяни ,а и беше доста хубаво.Тя се чувстваше спокойно и продължаваше да върви плътно до него.
-Аз съм Емили,приятно ми е да се запознаеме.-тя подаде ръката си към него ,както й той към нея.
Тя се усмихна и погледна в земята.Върза косата си на опашка и:
-Ти какво правиш тук по това време?-попита тя.
Започваше да се мръква,а тя не беше забелязала.Не беше от тези момичета ,които лесно се плашат,но толкова много неща й се бяха случили напоследък,че имаше чувството,че й вятъра я следеше навсякъде.

Гост

- Ами разхождам се. А пък и мисля,че това е едно от най-спокойните места в този град.
Ммм вече се смръкваше. Честно казано се чудех как това момиче до мен не умира от страх. Предполагам че ако аз бях на найно място щях да се страхувам. Предполагам е преживяла много и видяла много, за да намери смелоста да дойде сама по това време на гробищата.
- Може ли да попитам какво по дяволите ти се случило, че намираш смелост да дойдеш само по това време на гробищата?
Знаех че не я познавам, но ми беше интересно. А и съм сигурен че беше тук с някаква цел, а не просто за разходка.
- Знам че съм досаден, а може би и нагъл, но какво да се прави.. - казах и се усмихнах.- Надявам се въпроса ми не те притеснява .

Гост

-Наскоро една моя приятелка умря и имах нужда да дойда да я "видя",ако ме разбираш.Недей ме мисли за някоя луда,но човек има нужда понякога от това.Това,че хора ,които сме обичали вече не са на този свят не значи,че не можем все още да си говорим с тяб.А и няма какво да се страхувам нали ти си тук!?-засмя се тя и леко се засрами.
Продължиха да вървят,когато се оказа,че са вече почти там.
-Искаш ли да дойде с мен ?-промълви тя.
Винаги тя беше човека,който правеше първата крачка,но този път тя реши да не предприема нищо ,защото беше разбрала,че май си има гадже.Градът беще малък и всичко се знаеше.Тя не беше от тези момичета,които взимат или най-вече се натискат на другите гаджета.Напоследък доста не й вървеше с момчета,даже дори й с приятелките й от доста време не беше излизала от тях и от доста време не беше общувала с хора.
-Еми как е приятелката ти?-попита тя.
Нея не я беше срам от нищо,а и беше нормално за нея да пита.

Гост

- Преполагам че не мога да разбера напълно какво ти е, но не ми е и напълно далечно. И да въпреки че малко ти се натрапвам искам да дойда с теб.
Предполагам колко трудно е да загубиш приятел, а пък в случея на Емили явно приятелката е била много близка. Не съм губил близък приятел или роднина, но съм убеден, че боли и то много и въпреки че тя се държеше и дори намираше смелост да отиде по това време на гробищата, аз съм сигурен че и е трудно. Тогава изведнъж тя захвана темата са приятелката ми. Всъщност не съм сигурен, че може да се нарече така. Нещата между мен и Стейси бяха доста сложни, че дори аз се обърквах понякога.
- Приятелка!?- интересно ми беше от къде тя знае за това.- Не мисля, че моЖе да се нарече точно така. - казах й аз и се усмиханх.- Ами ти имаш ли си прител?
Тъкмо и зададох въпроса си, когато тя спря. Пред нас имаше надгробна плоча, което значеше, че сме стигнали до мястото към което бяхме тръгнали.
- От какво е починала? - попитах аз Емили, но бях снишил гласа си до минамалното.

Гост

Този въпрос сякаш проникна навътре в нея и тя умираше от болка,затай дъх и отговори.
-Убийство,все още не се знае кой е убиеца.Понякога я сънувам,а сънищата изглеждат доста реални.Това,което ще ти кажа никой не го знае,но имам нужда да говоря с някой.Когато съм сама все още й званя и си мисля,че говоря с нея.Наистина не ме мисли за луда,но това ме кара да се чувствам малко по-добре от колкото съм.-каза на един дъх.
-Приятел нямам.Опитвах се много пъти да срещна момчето на мечтите ми,но той не съществува или поне не съм го срещнала все още.Нямам никакъв късмет.Винаги аз правя първата крачка стигне се до секса и оттук нататък край..Извинявай,че така говоря за мъжете,но те се свине повечето.
-А как така са сложни нещата между вас с приятелката ти?-продължаваше да говори и задава въпроси.
Тя беше от тези хора,които могат да говорят с часове.Винаги и е било проблем понякога хората не можеха да приемат нещата,които говореше,защото тя беше от тези редки случай на хора,които не обичат да лъжат.Би премълчала някой подробности,но са много рядко случайите в ,които би излъгала.Но на този етап от живота си,тя не можеше да вярва на никой след тези неща ,които и се случиха на нея й приятелките й.

Гост

- Как така е възможно ш такъв малък град все още да не са намерили убиеца? Това е пълна лудост. Престъпността нараства,а никой не прави нищо. Абсолютно никаква следа ли няма?
Бях възмутен от участието на властите в такива случаи. Имах чувството, че аз щях да се справя по-добре с някой случай отколкото те. В момента се чувствах още по-зле. Това което е преживяла беше ужасно, въпреки че не съм го преживявал не го пожалавам дори на най-големия си враг.
- А колкото до това с мъжете, не съм напълно съгласен с теб и с твоето описание за нас, но това си е твое мнение и аз нямам намерение да се опитавам да го променя.
След като тя захвана тази тема и изясни мнението си за мъжете, просто не знаех как да продължа разговора. Като разбере че връзката ми със Стейси е повече секс отколкото чувства.
- Ами да кажем че е връзка без много чувства и с повече секс. - след тако казах това се засмях.- Сега май напълно подкрепих теорията ти, че сме свине, нали ?

Гост

-Поне все още я търсиш,но ако си гледал филма "Просто секс" ще разбереш,че секса не е само животинско задоволяване-първоначално да наистина е само това за вас двамата това.Но винаги секса значи нещо в тези случай,след време може и да го разбереш ,ако не си го разбрал вече.Аз винаги съм била доверчива и разговорлива и винаги накрая оставам наранена,а и имам нужда от нещо истинско.Преди и аз бях на този принцип само секс,дори го правих и с по-възрастни от мен-опитвах се да наранявам,а оставах наранена.А как се запознахте вие двамата с нея,тя е хубавичка?!-продължаваше да говори.
-Извинявам се,аз съм си такъв човек ,който не спира да приказва.

Гост

- Спокойно нямам никакъв проблем. Даже напротив много ми е приятно да стоя тук и да си говоря с теб.
Честно казаноо се замислих над думите. Знаех че имам чувства, но въпроса беше, че е трудно да си призная. Освен това като че ли и тя не искаше сериозна връзка. Хмм нямах намерение точно сега да мисля за любовните си отношение. Въпреки ,че не познавах Емили отдавна я чувствах близка и мисля че можех да говоря с нея.
-По въпроса за секса и любовта, ами ако ти кажа ако не знам как тя ще реагира, ако аз искам по-сериозна възка. Но не искам да обсъждам това сега. Аз говорих вече прекалено много, сега е твой ред. Разкажи ми нещо повече сза теб, но не ме карай да задавам въпроси, защото хич ме няма в тази част. - отново се засмях като и тя последва примера ми.

Гост

-Ти си хубаво момче,ако тя не те иска спокойно ще има желаещи и чакащи! -намигна му тя.
След като той искаше да разбере нещо повече за нея-изведнъж всички спомени и гадни моменти и минаги през главата.Какво хубаво можеше да каже ,че й се е случило,дали имаше въобще такова.Седеше и гледаше гроба й и промълви:
-Знаеш ли,тя е най-хубавото и единственото нещо,което ме караше да се усмихвам.Бях влюбена в нея.Спомням си първата ни целувака.Зная,зная какво ще си помислиш спокойно не съм,но тя ме караше да летя в облаците,след смъртта й не бях същата.Имаше още един човек в моя живот ,който ме караше да се чувствам така,но и с него всичко свърши.Той беше малко по-голям от мен и за него беше проблем.Казах чувствата си,а той избяга ,така че те разбирам от какво те е страх.Страх ме е да се сближвам с хората вече,защото всички си тръгват от мен.

Гост

- Не толкова ,че ме е страх да кажа какво чувствам, но може би на мен самият ще ми е много по-спокойно, ако засега не задълбучавам нещата.
Не бях очаквал това, което каза и определено ме учуди. Била е влюбена в момиче. Не че имам нещо против това, просто до сега не бях познавал такъв човек. Но все пак тя не си падаше само по момичета. Каза че е имала и отношения с някакво момче, но той се е отнесъл зле.
- Искаш да кажеш, че си падаш и по двата пола? Предполагам повечето хора го приемат трудно?
Представях си реакциите на хората, когато научеха за това. Би трябвало да и е било трудно, но тя изглеждаше силна и явно е успяла да се справи с това.
- Всъщност родителите ти знаят ли за това?

Гост

-Не,не..-засмя се тя.
-Не харесвам момичета.Харесвах само нея.Трябваше да я видиш,кой не би я харесал,а и тогава бях само на 13.Първата ми целувка беше с нея.Лежахме на една поляна и си говорихме ,когато тя ме целува.Може би ,заради това имах тези чувства към нея.Не харесвам момичета,никоя друга не ми е симпатична.Всичко умря с нея.Ако бях такава родителите ми много трудно щяха да го приемат определено.
Ставаше хладно беше се стъмнило вече ,а те бяха седнали пред гроба й и говореха.Тя засна малко по-близо до него и усещаше аромата му.
-Ти си хубаво момче знаеш ли,ако бях на нейно място нямаше да те изпусна . -промълви тихо тя.

Гост

- Ако беше на чие място?
В началот изобщо не разбрах какво искаше да и каже, а и беше нормално, както си говорихме за момичето и и изведнъж тя смени темата. Когато се усетих какво е искала да каже бързо допълних.
-А да, чак сега загрях! Явно мозъкът ми фонкционира по-бавно по това време на вечерта. - отново се засмяхме.
Емили беше цялата настръхнала, но пък и това беше нормално. Температурите бяха спаднали, както правят всяка вечер. Затова винаги взимах някакво горнище преди да изляза. Свали сличера си и я наметнах с него. Се пак нямах намерение да разболявам момичето.
- Сега аз ще по задавам въпроси. Кажи ми нещо повече за навиците ти.- замислих се какво друго мога да я питам, но бях тотално зациклил.- Казах ти че съм страшно зле с въпросите.

Гост

Изглеждаше ,че момчето беше изключително мило и добро.Когато почувства якето му върху себе си усети този приятен аромат,които лъхаше от него.Чувстваше се защититена от всичко и от всеки в този момент.Това бяха тези моменти в живота,които не искаха да свършват.
-Навици ли?Еми..нямам много,понякога пуша,но когато се чувствам нервна.Напивала съм се два пъти в живота си и и ми се губеха дни тогава това е.А...да.-изведнъж се сети още нещо.Понякога пуша и трева,но разбира се по малко,а ти какви са твоите?-попита й тя.

Гост

-Определено съм се напивал повече от два пъти, даже понякога се чувствам пристрастен към алкохола, но мога да живея без него. Пушил съм трева само един път и определено не съм и фен, както и на цигарите. Даве да съм честен не мога да разбера какво толкова намират хората в тази никотична отрова.
Замислих се какво друго мога да и кажа за себе си, без да я натоварвам с някакви драми. Все пак се мъчехме да се отпуснем, а някоя тежка тема нямаше да ни помогне. Достатъчно беше мястото на което се намирахме. Все пак гробищата не са перфектното място за опознаване.
- Виж ще ти кажа една тайна, но ти няма да ме издавая пред никой. - определено успях да спечеля интереса й, само ако предполагаше каква глупост съм на път да изръся.- Вманиачен съм на тема високи скорости и бързи коли. И като казвам вманиачен съм напълноссериозен.
Не можах да се сдържа и се разсмях на начина по който ме гледаше. Предполагам очакваше някаква огромна тайна, а аз и обяснявам глупости.

Гост

Тя го погледна странно,защото наистина очакваше нещо голямо,но и това беше добре казано.
-Спокойно и аз съм фен ,някой път мога да те повозя с моята кола,да видим кой харесва повече бързите скорости.-засмя се тя.
Явно той не очакваше такъв отговор от нея,защото все пак беше момиче,но тя не беше като другите.Зная,че звучи банално и глупаво,но тя не се интересуваше от дрехи и гримове .Тя беше в отбора за плуване,обичаше всякакъв вид спорт,обичаше да гледа екшъни и обичаше високите скорости.Даже харесваше секса за 1 вечер.

Гост

-Предполагам сега ще ми кажеш и че " Бързи и яростни" е любимия ти филм.- казах през смях аз.- Всъщност каква кола караш?
Не можах да се сдържа и зададох този въпрос. Когато чуех темата коли и всичко ми се обръщаше. Можех да говоря за видове и марки коли , различни двигатели, акумулатори и тем подобни до сутринта, така че за нейно добро щеше да е, ако успеем да сменим темата.
- Давам ти шанс да смениш тема. Даже всъщност те моля защото иначе като се прибереш дори ще сънуваш коли, двигатели и всички останали части на колата.
Това успя отново да я развесели и тя се разсмя. Харесваше ми смехът й, караше ме да се отпускам и да се чувствам добре.

Гост

-Добре ще сменим темата,но ще ти кажа каква марка е колата ми:sirocco.Имам идея искаш ли да отидеме на някое друго място?-попита тя.
Харесваше му компанията му и не искаше да се прибира толкова ранно ,а и искаше да се опознаят още малко.Имаше време за всичко,тя не искаше да избързва както другите пъти ,защото явно е било грешка тогава.А и той каза,че има чувства към другото момиче,не искаше да застава между тях.Чакаше неговия отговор с нетърпение.Усещаше как цялата мерише на него .

Гост

- Честно казано тъкмо и аз смятах да ти предложа да се разкараме от тук. Колкото и да съм на "ти" с тишината и спокойствието по това време на нощта дори тук не е приятно.
Двамата станахме и тръгнахме по пътечката от която бяхме дошли. Тя явно добре познаваше пътя, бях убеден че ако бях сам сигурно щях да се изгубя. Вървяхме няколко минути в пълна тишина, когато реших че ми е умръзнало от тияината.
- Само да вметна че моята кола ще размаже твоята в състезание. - казах й аз закачливо, все пак трябваше и да се забавляваме.- Сега ти водиш, което означава, че ти ще решиш къде ще отидем след като излезем от гробището.