Ally.

Amber Heard

Име:
Имена !? Толкова са много, а понякога са напълно излишни и безсмислени. Разбира се, не всеки човек е роден с желаното име, а уви след това не е толкова лесно да се прекръсти. Госпожица Айлин е една от тези, които съвсем не харесват името си ! Защо ли !? Мдаа, на мен също ми допада, но не в това е въпроса. Носи толкова лоши спомени за Карио ! Карио... Фамилията е поредното, което не харесва у себе си. И вие като мен бихте попитали какво й има ? О, веднага ще получите пълноценен отговор от госпожицата. "Не ми харесва и толкова ! Твърде странна е за семплия ми вкус !" Затова пък просто я наричат Али. Али безименната. Просто едно малко име, което може да преглътне с усмивка !

Години:
Никакво възпитание ! Кои сте вие, за да питате за годините на една малка дама !? Нима до толкова ви интересува, или пък не можете да определите сами !? Моля ви ! Годините са просто числа, които след време губят бройката си. Разбира се, ние глупавите човеци броим всеки ден от съществуването си, за да се изтъкнем пред самите себе си. Али обаче е.. по - скоро от типа хора, които упорито прикриват осемнадесетте си години живот.

Работа:
Е, не бих определила манията й като професия, макар че би могла да бъде. В крайна сметка Карио смята, че е твърде млада, за да работи.. А и въпреки това приемаше по някой и друг долар за снимките си. Разбира се, живееше върху гърбът на баща си или по - точно преживяваше със "скромното" наследство, което й бе оставил след смъртта си.

Външен вид:
Красота !? Нима някой притежава този дар от природата напълно без никакви несъвършенства ? Наистина !? Нима някой би си помислил нещо такова, или би се сметнал за толкова красив, че едва ли не да се обяви за съвършен по всяка гледна точка ? О, моля ви ! Това са пълни глупости.. Дори госпожица Доминик не е съвършена, а какво би останало за другите ! Аах, аах , аах ! Колко хубаво би било всеки да е съвършен.. Но не ! Вселената бе устроена така, че в крайна сметка всеки се караше с другия породен от собствената си завист.
Красота. Красота. Красота. В днешно време красотата бе простичка и те поразяваше толкова бързо , колкото и любовта.. Не ! Всъщност красотата беше любов.. Нима би нарекъл половинката си грозна ? Разбира се, че не ! За теб ще е най - красивият човек на света, както и ти за него.. В това е въпросът.. Любовта !
Али.. Тя е интересно момиче със зашеметяващи черти, които несъмнено бе наследила от баща си.. О, разбира се, че и майка й успя да нанесе промени по лицето й.. Нейните черти не си личаха толкова, но нанасяха коренни промени в ангелското й лице.. Мдаа, щеше да притежава такова лице ако майка й нямаше пръст в цялото й създаване, но нека не бъда циник.. Никой не е съвършен ! Косите й.. Красиви, меки, копринени.. С цвят на чисто злато.. Никой не би могъл да опише съвсем точно аромата й.. приятен екстаз от хиляди смесици, които са напълно несъзнателно получени.. Може би един специален парфюм или просто съдба.. Очите й ? Има ли изобщо някакъв смисъл да ги обсъждаме ? Нима не се забелязва нежният им закачлив отенък, искрицата живот, която все още притежава след всичко случило се ? .. А й тези сини очи.. ах, едва ли някой би успял да им устои до толкова , че да откъсне поглед от тях щом веднъж ги е забелязал.. Устните й ли ? Най - меките й нежни устни.. Може би плътни, но изпълнени с чувство, сексапил .. Нежност.. Това излъчва Катрин щом все пак я забележите.. О, повярвайте.., Тя е мноого забележима !


Характер:
Какво разбирате по добър характер ? Изобщо има ли човек, който да го притежава без да цели нещо за себе си.. Разбира се, хората са егоистични създания и всеки го знае. Всеки е бил егоист поне веднъж в живота си, дори за един мъничък, кратък миг, който не помните или е отдавна изгубен в миналото и съвсем не го считате за егоизъм.. Грешите ! Всеки ден, поне за секунда човек е егоист.. Нима някой би пропуснал яденето си през целия ден, за да помогне на напълно непознат ? О, я не ме занасяйте ! Пълни измишльотини .. И не ме съдете за грубия език, а просто бъдете благодарни, че не използвам по - нецензурирани думи..
Отново се отклонихме от темата за госпожица Али.. Като за начало бих споделила най - важната част в това отношение.. Тя.. сладкото малко момиченце, което намирате за миловидно.. Е, какво да кажа.. Лъжете се ! Тя съвсем не е миловидна.. Или поне не когато е ядосана.. Мдаа.. Има някакъв странен раздвоен характер.. Получила го след смъртта на най - добрия си приятел.. Още като малка, но не се развивало толкова добре, колкото в днешно време.. Защо ? Е, имайте малко търпение.. Ще стигна и до там .. Обещавам !
Али, Али, Али... Едно мило и приблизително добродушно момиче, или по - скоро дете.. За жалост все още живее в миналото с цялата си ранимост и нежност. Би било чудовищно да я нагрубиш след като е изживяла толкова много.. Всяко нещо би могло да я разстрои, а другата.. Тази й злобна черта би била доволна да се появи на момента и да срине авторитета ви само с думи.. Но сега не говорим за нея ! Кати все още е на първо място... Приказливка, която често се смущава от незначителни неща, като.. Разговори с непознати, хвалби по неин адрес и какво ли още не.. Би ми отнело твърде много време да обясня всичко ! Али е детето, което обича детството си до толкова, че все още не може да се раздели с него.. Не това не е шега ! Понякога се държи твърде детински що се отнася до забавления.. Е, определено не хваща кукла Барби, за да среше косата й.. Но.. Разбирате ме !

История:

От стая 654 се разнесе поразителен, звънък писък на новородено. Бе живо и вероятно здраво ! Какво още би искало едно младо семейство освен щастливо детенце без никакви заболявания ? О, разбира се дете ! Дори и болно те пак щяха да му се радват и да го обичат от цялото си сърце и душа.. Отново проклети слабости от страна на простосмъртните човеци.. Е, това намираха тези без чувства у тях.. Силата им да обичат дори напълно непознатото !
Едър рус мъж се приведе над малкото момиченце и нежно му показа най - очарователната си усмивка. Тялото му се разтапяше бавно, но сигурно от блаженото удоволствие , което му доставяше детето само и единствено с присъствието си. О, а щом размърдаше някой от мъничките си крайници очите му се наливаха със сълзи.
- Малката ми Роузмари.. - говореше мъжът твърдо решен да я нарече с това име.. Майка му била Кейтлин, а защо не й третата най - скъпа жена в живота му - дъщеря му ! Детето издаде звук, който му се стори одобрителен.. Какво разбираше едно новородено от имена ? И въпреки това русият продължи да шепти името продължително надвесен над малкото телце.. Чу се още един звук, но на неодобрение.. Определено не бе детето..
- Забрави, Марк.. Няма да кръстя дъщеря ни с това старинно име.. Толкова е обикновено.. - запротестира млада жена с тъмно червени коси, които отлично подчертаваха очите й.. Надигна се от болничното легло и се опита да зърне момиченцето си още веднъж, но без успех.. Накрая просто затвори очи и потъна в мрак... Марк Карио въздъхна на свой ред без да оспорва мнението на младата си съпруга.. Ах, как мразеше да е под чехъл.. Пое детето в ръце и нежно допря устни до малкото му челце..
- За мен винаги ще си останеш Роузи, малката ми.. - прошепна... Чак по - късно бе разбрал какво всъщност се е случило със съпругата му. Вероятно след като видя огромното кърваво петно върху белите завивки.

/ Първи спомен /

Миризмата на болничното отделение нахлу в малкото съзнание на госпожица Карио.. Тя пристъпи напред с малките си боди крачета оставяйки мокри следи по черните плочки.. Все още не осъзнаваше какво всъщност се случва, вероятно нямаше и да разбере докато не се случеше или поне докато Сами не й кажеше.. Сами !? Той мразеше да го нарича така и въпреки това всеки път й прощаваше с ведра усмивка.. Тя бе малкото му Слънчице и как не ! Беше перфектна, до колкото можеше да бъде един човек.. Бяха заедно от пеленачета едва ли не, а сега беше време да се разделят.. Завинаги !
- Хей, Али.. - прошепна нежно момченцето протягайки изнемощелите си ръчички към русите й коси. Сините й очи се разшириха, а краченцата й зашариха по - бързо по пода.. Приближи се и с блажена усмивка му позволи да докосне коприненото й оръжие.. Ах, колко го обожаваше само ! Как изобщо щеше да понесе мисълта, че няма да го види никога повече след като вече всичко ще е свършено !? Оу, тя съвсем не бе толкова глупава и почти разбираше какво всъщност се случва, но почти не беше напълно !
- Хайде ! Трябва да поспиш.. - измърмори с онзи френски акцент, който упорито бе тренирала за представлението от занималнята си.. - Уморен си, Сами.. - прошепна и нежно погали личицето му, преди стреснато да запуши устните си с две ръчички.. Бе забравила че не трябва да го нарича така..
Тишина.. Проточваше се толкова дълго, докато тя упорито стискаше студената му ръка.. Бе заспала върху неудобният дървен стол, въртейки се неспокойно, но така и не пусна ръката му ! Той я бе помолил да стои с него до края без да пророни и една сълза..Малката й невинна душица се разяждаше отвътре.. Тя не успя да спази обещанието си, бе плака през ялото време ! Нежното й личице бе измокрено и изнемощяло. Сънуваше последната им игра в парка чак до сутринта. Усмихваше се детински без да осъзнава реалността !

/ Край /

●●●●●

/Втори спомен/

Госпожицата вече бе достатъчно голяма, за да се разхожда по баровете с онази нейна горда арогантна походка. Проницателният й поглед обхождаше всяко едно непознато лице с пренебрежение и погнуса , въпреки това всеки в помещението можеше да забележи красотата, която се криеше под намусеното й злонамерено лице.
Още няколко нищожни крачки преди да се озове пред барманът, който така бе зяпнал лицето й. Знаеше, че е твърде малка, за да поръчва и съвсем няма осемнадесет, но бе готов да й даде каквото пожелае. Тази хипнотизираща сила, която притежаваха очите й. Всички си патеха от нея !
- Налей ми нещо силно.. - заповяда с онази детска усмивка, която съвсем не бе невинна, а по - скоро.. Ах, не бих могла да го опиша. Сякаш бе Богиня, едва ли не ! Просто усмивка на дете, криеща много повече отколкото бихте искали да научите. Мъжът отново й хвърли един преценителен поглед преди да й поднесе желаното питие.
- Заповядай, красавице.. - подсмихна се и многозначително обходи тялото й с поглед, или поне частта, която можеше да види в това си положение. Айлин не обърна внимание, просто запали цигара и отпи от питието, което раздразни гърлото й.

***

Белият цвят бе толкова потискащ в тези огромни количества, сякаш не съществуваха други цветове, което донякъде натъжаваше Карио. Тя обичаше всичко да е цветно и до колкото е възможно щастливо. Погледа й се плъзна по замръсените стени и с нежелание установи къде се намира ! Ужасът се изписа на лицето й само при мисълта, че Марк Карио ще пристигне след броени минути, разбира се ако вече не бе тук.
Чу шум и веднага се скова на място, съзнавайки колко много е загазила. Очите й се затвориха плътно, а пулсът й се ускори. Чакаше смъртната си присъда !
- Как е, докторе ? - прозвуча дрезгав гърлен глас, който звучеше по - скоро загрижен отколкото разярен. Това се хареса на Али, но тази бегла въздишка, която се усещаше в думите на доктора. Притесниха я.
- Едва я спасихме. Беше погълнала толкова много алкохол, че бе съвсем нестабилна. Разбира се, направихме всичко възможно, а сега е.. Надявам се добре. Не е отваряла очи през цялата тази седмица. Но вече сте наясно, в крайна сметка няма никакво развитие.. - каза непознатият съпричастно. Седмица !? Нима бе мъртва от седмица ? Наистина ли бе минало толкова много време !? Та тя поспа само няколко минути, знаеше го ! Погледна преценително съвсем внимателно, отваряйки само едното си око.

/Край/

●●●●●

/Трети спомен/

Стояха лице срещу лице. Думите бяха излишни. Можехa да усетят чувствата си. Нямаше смисъл да говорят, сякаш можеха да прочетат мислите си. Телата им бяха толкова близо едно до друго, че Али можеше да усети топлината му, леденият му ментов дъх, дори ударите на сърцето му.
- Обичам те. - каза той , така равно сякаш бе нещо естествено, сякаш й казваше "Здравей ". Зашеметяващата му усмивка не закъсня и бързо успя да накара цялото й същество да изключи. Усещаше как кръвта се събира в бузите й, точно като по часовник.
- И аз те обичам, много. - опита се да звучи така равно и естествено, но гласът й се покачи с няколко октави. Беше толкова развълнувана, сякаш чуваше това му признание за пръв път, сякаш не й го повтаряше през всичките тези две години. Още от хлапета.
Ръката му нежно си проправи път през блузата й, настойчиво впивайки устните си в нейните. Инстинктивно продължи надолу по брадичката и шията ми. Айлин внимателно впи пръсти в тъмните му коси , оставяйки се изцяло в неговите ръце... Целувките му продължиха, дори след като смъкна блузата от нея. Меките му устни се разхождаха по настръхналата й кожа в продължение на няколко минути. Али се усмихна леко и затвори очи, оставяйки се изцяло под негов контрол..

/Край/

●●●●●

/Четвърти спомен/

Мрак. Силните дъждовни капки, разбиващи се в земята, се сливаха с горещите й сълзи. Гледаше го. Бе в ръцете й, неподвижен и студен.
- Събуди се ! - прошепна умолително, но думите й се загубиха глухи и нечути от никого. Част от нея умря в онзи ден. Сърцето й бе разбито на милиони парченца.. необратимо. Прегърнах го. - Не ме оставяй. Ние се заклехме, помниш ли ? Винаги заедно... - продума през хлиповете си. Болката бе изгаряща, убиваща. Протегна треперещата си ръка и извади от пазвата си мъничък прозрачен медальон, в който бе поставен крехък розов цвят.
- Виждаш ли ? - усмихна се тъжно . - Пазя го вече толкова време.. Ще те пазя в сърцето си, като изпълня обещанието си.. за теб. - прошепна, а ситните сълзи отново покапаха по бледото му и безжизнено лице. Вече беше свършило, той си бе отишъл като блед спомен. - Обичам те .. - каза тихо. Беше както той го искаше, безгрижно и невинно. - Сбогом . - измънка с треперещ глас и внимателно целуна устните му отдръпвайки се от дървеният ковчег...

/Край/

Допълнително:

- Убива депресията с шоколадови бонбони .. Подадеш ли й един може да сподели всичките си мъки и тревоги..
- Не бих казала, че е заклет пушач, но от време на време пуши, особено ако се ядоса или е един вид разстроена.
- Запален фотограф е !
- Обича да пее, въпреки че съвсем не умее.. Изобщо не бива да се залъгвате по нежното й гласче, което би могло да бъде обработено след дълги и изтощителни тренировки..
- Може да свири на пияно , но рядко го прави..
- Бивш алкохолик ! След като попада в кома за шест дена, макар й да пише друго в здравният й картон.. Тя започва лечение, което й коства две години от живота. Сега отбягва спиртните напитки, но понякога би било неучтиво да откажеш, нали така !?