Louis.. Oh, my lord!

Заглавие: Louis.. Oh, my lord! Чет Апр 05, 2012 6:34 pm

Име: Луис Беварди
Години: 19
Рожденна дата: 4 януари 1993г.
Работа : Студент

-------------------------------------------------------------------------------------------
4 януари 1993г.

– Хайде, мила, още малко остана! Напъни, моля те! - прошепна нежно Жан и целуна една от сълзите, които устремено се стичаха по румените бузи на Мари.
Ако трябваше да ги опишем накратко, бихме казали, че Жан и Мари са перфектната двойка. Въпреки омразата на майката на момчето, болестта на Мари и лошите условия, в които живяха, те никога не се отказаха от идеята да създадат семейство. Всъщност това беше мечтата и на двамата. И ето, те все още не можеха да повярват, че най-накрая ще си имат дете. Намеса на съдбата или щастие от Бог? Каквото и да беше, те бяха благодарни за дара, който са получили.
След дълги минути на мъка, които се точеха като години, тънко пискливо гласче огласи малката стаичка. Усмихната, акушерката подаде бебето на младия татко, като го придържаше нежно за главата.
- Скъпа, погледни.. Нашето малко съкровище! - започна усмихнато Жан, но лицето му прибледня щом видя измъчения вид на съпругата си. - Скъпа?!
Тя не отговори. Но той не се нуждаеше от думи, за да разбере какво става. Още когато тя разбра, че е бременна, лекарите ги предупредиха, че има голяма опасност и за нея, и за бебето. Те бяха шокирани, но все пак продължиха да се крепят от малката искра надежда. Сега Мари беше изпълнила мисията си - роди синът си жив и здрав. Но сега знаеше, че на нея не й остават повече от няколко минути живот.
- Л- Л- Луис, - прошепна тихо тя, като притвори леко клепачи. Една сълза се стече по бузата й. - Нека се казва Луис!
С тези думи Мари затвори очи и се отпусна в дълбоката прегръдка на мрака.

23 август, 2012г.

Той влезе с наперена походка и намигна на момичетата около него. Харесваше му, как само с един такъв небрежен жест, те буквално падаха в ръцете му. Дали беше защото те се чудеха на кого да се метнат, или защото той беше най-известното момче в гимназията... Хм, тук може доста да се поспори. Луис се бе превърнал в истински магнит за момичета, въпреки, че не можеше да се похвали с особено мил и грижовен характер. Точно обратното, той бе суетен, арогантен и груб. Беше от типа “играч“ - не си падаше по сериозните връзки, единственият въпрос, който го вълнуваше бе кое да е следващото момиче от списъка му. Но именно стила му на „лошо момче“ привличаше така неустоимо всички момичета. Небрежно разрошена коса, мускулесто и оформено тяло, предизвикателен поглед, хлапашка усмивка... Луис бе цялата тази неустоима комбинация. За разлика от останалите си връстници, Луис имаше по-остри скули на лицето, което го караше да изглежда по-скоро като 23-годишен, а не като 19-годишен.Общо казано, всичко това беше в основата на студентската му слава, макар точно това го правеше тъй харизматичен и когато бе и на 15. Но какво повече можеше да иска Луис от живота? Имаше стотици приятели.. или по-точно познати, но както и да е.. Имаше и баща, който го обича повече от всичко, имаше предпоставка за много добро бъдеще и можеше да манипулира всички около себе си. Да, всички го харесваха, макар той да не го заслужава. Само един тревожен въпрос винаги прекъсваше мислите му и караше усмивката му да зъмръкне...
Какво ли би казала майка му, Мари, ако го виждаше сега?

Допълнително : - Пуши и пие. И то доста.
- Тренирал е около 10 години бокс.
- Има куче на име Зевс.
- Има собствен апартамент, където живее самостоятелно.

Заглавие: Re: Louis.. Oh, my lord! Пет Апр 06, 2012 2:33 pm

Одобрен си. Добре дошъл.

» Louis Vuitton