Стъбището пред училищната сграда

Еф се разхождаше най - безцелно по пустите улици на Роузууд. Щом видеше някой интересен магазин влизаше вътре колкото да мине време. Беше един от най - скучните дни тук...в града. Всички все едно се бяха изпарили изведнъж. Хана, Ария, Катрин, Али, Куук, Чък, Даниел..нямаше абсолютно никой или поне Еф не можеше да се свърже с тях макар безбройните опити. Естествено имаше си супер много причини да я отбягват, особено след това което правеше напоследък, определено не приличаше на себе си или по - скоро се държеше като себе си и никой не я е познавал толкова добре, че да го знае.
Докато вървеше по една от малобройните улици, Елизабет получи sms от Хана. Най - накрая. Отвори го, но не видя точно това което очакваше. Съобщението гласеше "Отиди в колежа, да подадеш документите си, преди крайния срок". Момичето извъртя очи, но все пак хвана такси, до колежа.
След като стигна се насочи право към кабинета на декана, но там нямаше никой и момичето реши да изчака на стълбището пред сградата, където естествено нямаше намерение да стои и да тъпее. Извади айпода от задният джоб на дънките си и си сложи слушалките като се наслаждаваше на сладките звуци на дъбстепа който звучеше. Запали си една цигара, като въобще не я интересуваше, че около училището беше забранено.

Гост

-Той каза, че просто няма да ги приеме!-извика Антъни със всичката сила която имаше
Ректора, висок, съсухрен мъж с мършава прошарена косичка и червеникав, стегнат, костюм, въздъхна тежко и вдигна поглед към другия мъж, който бе заместник декана-дебеличък, рижав, с брада.
-Имаше непристойно поведение!-изръмжа той и стисна силно облегалката на стола върху който бе седнал Антъни-И все още има такова!
Момчето присви очи, скръстило ръце пред гърдите си и отново извърна поглед към ректора.
-Настоявам да приемете шибаните ми документи за магистратура!-каза Антъни и хвърли мръсен поглед към документите захвърлени на подреденото бюро
Ректорът мигом се изправи с ядосана гримаса и подпря длани в ръба на масата.
-Няма да приемем....както ги нарече, ти документи!-извика той, целият зачервен и направо хърли листите в лицето на Антъни
-Добре..-измърмори той и тръгна към изхода
Такива ситуации въобще не го трогваха. Бе попадал в доста по-критични моменти, пък и всичко щеше да се нареди съвсем скоро. "Мама Джорджи" щеше да дойде с важна крачка и вирната брадичка, и щеше да заяви, че няма да търпи такова отношение към синчето, й което е абсолютен гении в областта на литературата. А заместник деканчето щеше да се усмихне подмазвачески, сведен подчти до земята и да изпълнява. Всеки правеше така пред Джорджина Сникет. Запрепъва се надолу по масивните стълби на колежа, бъркайки из джобовете си за запалка. Забеляза някакво момиче, седнало на стъпалата да пуши. Странно, тук цигарите бяха забранени, но все пак се приближи и над главата й се провикна.
-Ей, ти...-измърмори-Запалка?

За жалост момичето не си бе усилила ай пода достатъчно и чу онзи който се провикна зад нея за запалка.
- Ей ти...- изимитира го със спокоен тон. - Чупката! - каза като леко повиши гласа си. Дори и да не и' личеше всеки момент щеше да получи нервна криза, заради тъпия декан, който постоянно отлагаше срещата с нея и тя все не успяваше да подаде документите си. Преди подсещането от Хана, сигурно бе идвала още няколко пъти и все пускаха някой друг преди нея, а после се разминаваха с оправданието, че бързат за някакво събрание. И естествено тя мислеше да си го изкара на първия срещнат...всъщност тя вече го правеше. И честно казано, не и' пукаше, че си просеше или всеки момент щеше да си изпроси поредната рогатня, обида и т.н.

П.С.;; сори за хипер малкия и безсмислен пост, музата нещо ме напусна Стъбището пред училищната сграда 1795107924

Стъбището пред училищната сграда 1795107924

Гост

-Охо, много сме заядливи.-усмихна се Антъни и скръсти ръце
Слезе демонстративно още едно стъпало. Дразнеше го хората да му се отговарят, въпреки, че и неговото поведение не бе прекрасно. По-скоро бе свикнал щом изкрещи в лицето на някого, че е пълен нехранимайко и тъпак той да се ухили до ушите и да му предложи цигара. Такива бяха всичките му приятели-използвачи. Или искаха да прочетът новата книга на майка му, преди всички други или искаха баща му да прослуша демото им, което в повечето случеи бе направо плачевно. Всичко живо може да пее и да пише, нали така?...о, да не забравяме фотографя и театрално майсторство.
-С коя част на тялото си станала нагоре тази сутрин?
Не го беше нагрубила, напротив, момичето му се стори...леко смешно. И без това бе ядосан на заместник декана, все трябваше да си го изкара на някого.

Ефи извъртя очи в знак на досада. Но пък от друга страна и беше добре, че поне щеше да изкара целият си гняв върху някой в подходящият момент.
- Няма ли на кой друг да досаждаш? - попита го тя с лека ирония в гласа си като повдигна леко едната си вежда. Мразеше някой да остроумничи докато е на крачка да убие някой, съвсем буквално. Макар и до преди миг да изглеждаше най - спокойният човек на света, в момента не изглеждаше чак толкова миловидна и спокойна както по принцип. Което в нейният случай не беше особено добре.
Само момент по - късно телефонът и' извъня. Погледна екрана му. Не беше обаждане, нито пък съобщение. След това видя, че в имейла си има ново съобщение. И то само от кой. Всъщност Еф нямаше смисъл да отваря имейла си защото само като видя подателя бе напълно сигурна какво гласеше. Пак беше онзи дразнещ декан, пращайки поредното съобщение, че не може да я приеме.
- Скапан декан! - измърмори под носа си и отново извъртя очи. С тези отлагания, май нямаше да се запише тази година в колежа. За бога ако имаха някакъв проблем с нея можеше просто да и' каже. Е да те щеше да го изругае едно хубаво, но поне щеше да знае да си подаде документите другаде, докато вече бе късно, вече не можеше защото бе изпуснала срока. Единствено този колеж бе с по - дълъг срок за записване, но какъвто карък бе Елизабет, май нямаше да има особен успех. Но пък май вече трябваше да свиква с това, винаги закъсняваше...или за "среща" или за подаване на документите. Цяло чудо беше че я приеха в гимназията, защото се бе записала цял месец след започването на учебната година.

Гост

-Още по-скапан заместник декан...-продължи Антъни
Той врътна цигарата между пръстите си с начумерено изражение. Изглежда момичето нямаше да му услужи със запалката си. Антъни вдигна рамене и я прибра обратно в кутията с цигари. Правеше всичко това, колкото и да не им се вярваше на хората, не защото имаше потребност да пуши, а за да е по-интересен. Страдаше от манията всичкото внимание да е приковано към него и правеше всичко само и само това да се случи.
-Може ти да имаш по-голям късмет от мен и "непристооойното ми поведение"-изимитира го той
Антъни слезе едно стъпало надолу и се озова точно до момичето.
-Или може би е защото нямам гърди-той вдигна рамене-Няма значение. При всички случеи ще приеме документите ти, а аз оставам без магистратура. "Йей"
Момчето продължи да се смъква тромаво по стълбите, оставяайки момичето зад себе си.
-Може би другата година...или...не бързам. Ще чакам друг декан.
Майка му със сигурност щеше да превърти ако не се запише за магистратура, но тя би трябвало вече да е свикнала с неговите изцепки и най-вероятно нямаше да получи сърдечен удър. Е, но пък виж, Антъни щеше да получи удър...от страна на баща си.

Еф поклати главата си леко.
- Да ще приеме документите ми...само ако преспя с него. Заместник декана е миличък в сравнение с декана. Повярвай не искаш да се срещаш с него, а очевидно той не иска с мен, защото вече за 6-ти път отказва да се срещнем за документите. Докато заместникът бе категоричен, че не иска да ме приеме в кабинета си. Явно съм тотално прецакана. - каза тя повдигайки леко рамене, но за разлика от другите за нея беше важно да влезне тази година в колежа. Иначе пак щяха да я "заточат" в Бристол. Колко удобно, вместо роднините и' да дойдат до тук да я видят, следят за само една грешна стъпка и ако извадят късмет да я направи, отново я връщаха. А тук бе започнала от начало и не искаше пак да се връща при миналото си и всички онези спомени, но стига с тези сърцеразбивателни и депресиращи истории.
Еф извади още една цигара от кутията, защото бе наистина нервна, а вече бе изпушила предната. Извади малката посребрена запалка от десният си джоб на дънките и си запали цигарата, след което подаде запалката към момчето.
- З-з-заповядай! - провлачи тя, защото такива "милички" думи не бяха присъщи за нея и определено никога не ги бе използвала.

Гост

-О, благодаря..-отговори Антъни с престорен глас-То можело и по милият начин.
Той пое сребърната запалка и отново измъкна кутията с цигари. Запали си и отново я върна на момичето.
Замисли се...от къде ли знаеше тя че трябва да преспи с декана. И преди ли й се е налагало? Е, не че той щеше да прояви интерес към нощ с Антъни заради магистратурата му, но все пак и това щеше да пробва ако му се наложи. Като пресметна добре, само този месец майка му му се закани да го изхвърли от къщи пет пъти. Ако не вземеше магистратура можеше съвсем спокойно да премине от думи в действия. Все пак много обичаше да казва...там онова..за делата да я съдят, а не за думите...или нещо такова.
-Аз съм Антъни в прочием.-каза той и се смъкна още едно стъпало надолу
Може би минаваше един часа, а тате го чакаше в къщи, пред вратата с бесен поглед, чакащ синчето му да донесе добри новини. Е, явно и двамата нямаше да са доволни днес.

- Аз съм Елизабет...накратко Ефи! - представи се момичето, като се подпря с лактите на горното стъпало и се загледа в облаците опитвайки се да ги оприличи на нещо друго освен ... облаци!? Нооо не беше от онези момичета пълни с въображение, ентусиазъм, обсебеност и т.н.
- Е как мина? - попита тя, като се сети че надали Антъни я е разбрал, тя самата нямаше да се разбере на негово място. - При заместник декана... - добави като не отклони дори и за един кратък миг погледа си от разновидните облаци.
Макар, че въпросът и' бе очевидно тъп, никой не можеше да се хареса на деканчето или заместникът му освен ако не беше прероденият Айнщайн. Но беше разбираемо, до преди няколко години тук бе пълно с отрепки, също като Ефи, може би са решили тази година да се представят като един елитен и строг колеж в който ако не си девствен и/или невероятно умен няма да те приемат.

Гост

Антъни винаги умееше да преиначава нещата в своя полза. Повечето от историите, за насинено око, счупена ръка или ваза, бяха обърнати по такъв майсторски начин, че накрая дори си изпросваше подарък. Не стига това, но и той вярваше, че нещата са се случили така. Според него не е отишъл при декана с важна походка и му е извикал в лицето, пушейки цигара:Еййй, шшш, вземи дуукииментити и ме запиши, че бързам. Не, напротив, бе много мил и дружелюбен използайки всичките "мерси" и "моля" на които е способен, а той го е изхвърлил като мръсна котка от кабинета си.
-Еми...-запелтечи-Просто бях запалил цигара и той..той ме изгони. После се върнах и му казах, че не може да се отнася така с мен само защото съм прекалено красив, атлетичен и много артистичен, а той ме заведе при ректора. Е, кажи ми, в каква държава живеем? Биваш лишен от магистратура заради перфектният си външен вид!
Ефи го изгледа подозрително, изглежда не вярваше, че толкова голяма част от отношението на декана се дължеше на "зашеметяващият му чар"
-И нямам гърди...-допълни Антъни

» Училищната сграда
» Пред гимназията