Кафене ''Из"

Заглавие: Кафене ''Из" Пет Авг 05, 2011 8:33 pm

Spoiler:

Гост

Работния ден в редакцията на списанието приключи и най-сетне можех да си почина. Не се прибрах вкъщи, а направо се насочих към близкото заведение, където щях да се насладя на една приятна чаша кафе, която да ме зареди с енергия за предстоящата безсънна нощ. Още не бях решил какво да правя в късните часове на нощта, но тук винаги се намира някакво приятно занимание и за това не мислех за това.

Влязох и се настаних на първата свободна маса, която видях. Намираше се до стената и за това се чувствах по-спокойно на нея. Така знаех, че няма никой зад мен. Сервитьорката се приближи и си поръчах тъмната напитка, а докато чаках да ми я донесат се огледах наоколо. Нямаше много хора, а за познати - и дума да не става. Отпуснах се на удобното диванче и зачаках да сервират кафето ми.

Гост

Беше в разгара на лятото,а постоянно валеше дъжд.Навън нямаше почти никой освем Емили,която тичаше към най-близкото място където можеше да се скрие.Само капките дъжд се чуваха навън.Очите и попаднаха на кафенето "Из" -тя побягна към него и влезе вътре цялата мокра.Първата и работа беше да отиде до тоалетната за да се изуши и преоблече на бързо.След като излезе имаше чувството,че целия град беше в това кафене,когато беше влязла беше почто празно,а сега..това беше заради дъжда.Емили се огледа внимателно ,но не намираше никъде място-когато се огледа още малко забеляза ,че имеше един мъж ,който седеше на маса до стената и беше сам.Тя тръгна към него с риск да изглежда на глупачка,но в този момент не и пукаше кой знае колко.Тя беше вече пред масата,когато изрече тези думи:
-Извинявам се много за безпокойствието,но мога ли да седна при вас?-каза тя и се усмихна съвсем леко гледайки към него.
Мъжа не каза нито дума само посочи мястото с ръка,което значеше,че Ем можеше да седне при него.На нея и стана доста неудобно,защото седяха 5 минути близо без да си кажат и дума.
-Как се казваш?-попита тя с намерения да разчупи леда между тях,защото явно харесваше човека ,който седеше срещу нея.

Гост

Новодошлата мълчеше доста дълго преди да се осмели да започне разговор. Не разбрах дали е срамежлива или просто не й се говореше през изминалите пет минути, но вече нямаше значение, защото така или иначе - тя вече ме заговори. Прибрах статията, която бях извадил от куфарчето си, за да съчетая работата с удоволствието, и изправих глава, за да я погледна в очите, докато отговарям на въпроса й.

- Тран - казах и се усмихнах. - Френско е, от Квебек съм. А ти?

Гост

Гласът му беше спокоен и нежен.Ем трепна при неговите думи,усещането и хареса доста .Тя имаше чувството,че този глас и е много познат,но не можеше да се сети от къде.
-Аз съм Емили,много ми е приятно да се запознаеме.-тя се усмихна и подаде ръка към Тран.
-Колко е гадно времето не мислиш ли?-започна разговора с обикновен въпрос.
Тя беше от тези момичета,които не им пукаше доста и праваше през повечето време каквото си поиска.Днес искаше да се забавлява докрай,дори да изглежда глупаво в очите на другите.
-Да минеме към важния въпрос...-тя за се засмя и го погледна.-Имаш ли си приятелка?

Гост

Явно беше по напориста, отколкото предполагах. Харесвам такива хора, защото силния характер създава силен човек. Обичах да отговарям на въпросите по реда, в който са зададени и за това започнах с времето.

- Да, наистина не е много приятно навън, но за тази цел има кафенета като това, а относно другото ти запитване - не, нямам. Защо?

Дали тези нейни въпроси бяха флирт или просто се опитваше да поддържа разговора? Все още не можех да разбера причината, но със сигурност щях да го сторя в близките няколко минути.

Гост

Когато тя чу отговора на най-желания въпрос ,който искаше да разбере нещо в нея трепна и тя се почувства задоволена от този отговор,защото ако беше друг щеше да се почувства неловко и глупаво от него.Тя се усмихна съвсем леко и облиза червените си устни -това беше любимия и цвят цервило.
-Попитах,защото исках да знам дали да продължавам с флирта.-засмя се грамогласно и се огледа на около,за да види реакцията на хората около нея,но никой не реагира странно и продължи.-Радвам се,че заваля дъжд от една страна.
Тя го гледаше през цялото време от горе до долу и го преценяваше ,тя оценяваше мъжете от 0 до 10,а определено Тран беше 10 на външен вид.
Отвън като,че ли дъжда спиреше и хората започнаха да намаляват в кафенето-токато не останаха само те двамата.Тран беше изпил кафето си както и Ем и бяха си поръчали чай,за да се стоплят.Тя беше приближила стола до него и си говореха нещо.Отвън хората като минаваха и гледаха през прозораца щяха да си помислят,че са влюбени,защото се смееха и говреха сладко.

Гост

Разговора с нея беше наистина приятен и аз се забавлявах много. Нямах подобни планове за деня, но се радвах, че нещата се развиха по този начин.

- Не очаквах да попадна на толкова приятна компания - казах на Емили и отпих от чая си, който вече бе загубил част от горещината си, но още бе достатъчно топъл, за да подразни небцето ми. Хвърлих й един поглед, докато надигах чашата, и в главата ми нахлу един интересен въпрос, чиито отговор трябваше да разбера.

- На колко си? - запитах я директно, защото изглеждаше млада, а не исках да се окаже, че си имам работа с 15 годишно хлапе.

Гост

-Сигурно ще ти излезе странно,но съм на 17,но спокойно след 1 месец ставам на 18.-тя го погледна и хвана за ръка без да разбере,че го е направила.
-Извинявай.-по най-бързия начин махна ръката си от неговата и се обърна на страни,защото не искаше да види как той я гледа.
Тя стоеше така няколко секуни когато се обърна към него и се усмихна.В главата и идваха много мисли да стане да си тръгне или да остане да поговорят още малко.Ем не беше очаквала да попадне днес на мъжа,който искаше до полуда и седеше на кръстопът,за да разбере какво точно иска,но като ,че ли в главата и беше вече отговора на този въпрос .

Гост

Тя е почти на 18!? Това са три години разлика! Е, нямаше да е такъв голям проблем, ако беше пълнолетна, но за съжаление, тя не е. Не знам дали беше редно да поемам този риск и да се занимавам със 17 годишна.

- Аз съм на 21. Не си ли твърде малка за мен? - запитах я без да му мисля особено. Трябваше да знае за моята възраст и сама да вземе решението дали да продължи с доста успешния си за момента флирт или да се откаже. Усетих, че започва да се натрупва напрежение и за това отново отпих от чая си надявайки се това да ми помогне, но, уви, не го стори. Погледнах я право в очите и нервно зачаках отговора й.

Гост

За нея нямаше проблеми във възраста,но личеше ,че не него не му беше добре от това,че беше на 17 ,кажи речи вече на 18.Когато беше малка майката на Ем и беше казала,че за любовта не е важно нито разтоянието ,нито времето и най-малко годините.Разликата на родителите и беше 5 години и затова не и направи огромно впечатление,когато Тран каза годините си.Тя върешно умираше от радост,защото не трябваше отново да се занимава с момчетата на нейната възраст,които не знаеха какво правят и как го правят и особено как да се държат с една жена.Тя отново облиза червените си устни след като отпи от чая си и каза:
-За мен не е проблем възрастта,но ако има проблеми за теб няма да продължавам нататък.-намигна му тя.
Тя нямаше особено голями задръжки и обичаше да казва всичко ,което мисли и да най-вече да прави това ,което и беше на сърцето.

Гост

Явно си имах работа със смело момиче. Оценявах и тази черта от характера, и за това не можех да да се сдържа. Погледнах я и по лицето ми се появи хитра усмивка. В това, което правехме в момента, нямаше нищо нередно, все още, но нямах никаква представа какво е намислила тя. За сега щяхме просто да си допиваме чая в кафенето.

- Осъзнаваш ли, че ти все още нямаш 18, а аз съм ги навършил отдавна? - запитах я, защото исках да е наясно с риска, който поема в момента. Тя не ме познава, нито пък аз нея.

Гост

Тя гледаше дъжда навън как все още намаляваше и имаше чувството,че това може би щеше да е последната им среща.Повечето хората трябваше да действат както тя щеше да направи в момента,защото ако не рискуваш в този живот някой друг може да се възползва от това,че ти си гледал на страни и нищо не си направил.Когато искаш нещо,колкото и не възможно да изглежда трябва да се бориш за него.Той отново и намекна,че е по-голям от нея,но Ем отново се направи на ударена и не обърна внимание на неговите думи само леко отговори на въпроса му.
-Да,зная.-каза тя и извади от чантата си нейното любимо червено червило и огледалце и леко нанеса червилото по усните си и се огледа .

Гост

Изглежда нямаше намерение да се отказва и за това не виждах причина аз да го правя. Щом опонента не отстъпва, явно иска аз да нападам. Не знам дали моите разсъждения бяха правилни, но нищо не губех. В момента влизах в законовите и морални норми, а докато пристъпя към тяхното нарушаване имаше още доста неща да станат. Времето все още беше на моя страна.

- Предполагам, че нямаш приятел, щом флиртуваш, нали? - запитах и я погледнах със сериозен и недоверчив поглед, но се надявам, че тя се е досетила шеговитата му употреба.

Гост

-Да ,нямам си приятел.-каза тя.-Искаш ли да се махаме оттук?
Тя намекваше да отидат в Тран,защото в тях родителите и тъкмо се върнали от работа.Ем неочакваше така да се наредят нещата за нея днес,но определено се радаваше,че влезе в това кафене.Дъжда вече беше почти спрял,като че ли на време .

Гост

Усмихнах се. На нейните години бях същия, а от тогава до сега не съм се променил особено. Щом искаше да се забавлява, нека го сторим заедно. Изправих се и поставих банкнота, покриваща и двете сметки.

- Живея наблизо. Нека отидем пеша - предложих на Емили и отворих вратата на кафенето, за да излезе, а след това я последвах.

Гост

Силно се нуждаех от своята голяма доза кафе. Не бях спал, отново, поради причината, че не ми се спеше тогава. Е, сега това го компенсираше. Главата ме болеше от всичкото това гледане на филми плюс нещо, което не бих нарекъл филм. Та това нещо беше филм на ужасите, който наистина не струваше. Всичко беше толкова клиширано, много банално, че накрая го спрях като реших, че няма да си губя времето. И излязох. Не ме питайте какво съм правил в 5 часа през нощта, аз си знам. Не, не беше нищо кой знае какво, само дето сигурно бях обиколил половината град, пеша или с някой среднощен аввтобус, чиито шофьор едва не заспа на волана. Горкият човек.
След като влязох в кафенето веднага ме лъхна онзи страшно познат мирис на кафе. Надявах се тук да не сервираха от онова малко еспресо, сипано в минича чашка за една глътка. Това си беше абсолютна обида към кафето. Е, може би за еспресото си беше нормално , но за обикновеното кафе...
Намерих си някаква маса, която беше зад едно голямо странно растение. Седнах и изчаках, изглеждащо флегматичния, сервитьор. Миналия ден ме бях приели да преподавам в колежа на Розууд, от което бях доволен. Щях да изсипвам в главите на учениците си с фуния някаква история. Макар че можех да уважа желанието им. Никой не обичаше историята, още по-малко ако имаше доста години. Е, в някои нямаше толкова много, но съществуваха и такива , които просто преливаха от цифрите. Е, и аз не ги запомних всичките. Но това никой не знае.
Флегматичният сервитьор дойде неочаквано бързо. Поръчах си кафе, като изрично казах да бъде в голяма чаша. Най-голямата която имаха. Той си тръгна, като ме остави и след малко ми донесе чаша за капучино, която също ме устройваше. Пак беше кафе и то не в малките чашки.

Гост

След поредната безсънна нощ на Нат тя нямаше сила дори да си направи кафе. Запали колата си и тръгна към близкото кафене, за ежедневната доза кофеин, която щеше да я разсъни поне малко и нямаше да заспи в поредният и без това скучен час.
Момичето паркира пред кафене "Из" и влезна вътре, като без да иска така тресна вратата след себе си, че управителя веднага се показа, за да види какви са последствията...само дето такива нямаше или поне привидно. Скай седна на една маса, като дори не забеляза мъжът стоящ точно на съседният стол, но така беше с хората които цели три нощи не бяха спали, само и само да учат за важен изпит който им предстоеше.
Беше цяло чудо, че Натали се беше захванала да учи...това за нея беше невъзможно, но или това или щяха да я изритат от училището. А точно тази година в гимназията и' беше важна, нямаше намерение да повтаря единадесети клас.
- Какво ще желаете? - попита сервитьорът.
- Едно ес-пре-со! - каза момичето флегматично и след като сервитьорът тръгна за еспресото Нат чу прокашляне близо до нея, а щом се обърна видя мъжът на която маса бе седнала.
- Оу съжалявам, не ви забелязах...веднага ще се преместя. - побърза да каже, но дори и тогава гласът и' звучеше доста сънено.

Гост

Забелязах момичето, което влезе сякаш с гръм и трясък и незнайно защо седна при мен, без дори да ме забележе. Изглеждаше доста млада, така че предположих,м че най-вероятно беше ученичка.
Бях се облегнал спокойно назад, като дланта ми стискаше леко горещата чаша, затоплена от катранено черната течност в нея и се канех да отпия. Въпросното момиче си поръча еспресо, което се сервираше в малките чаши. ,Моите любими чаши' помислих си за миг и се засмях на ум на себе си. Сърказъм , ирония, какво знаечение имаше?!
Момичето изглеждаше страшно уморена, сякаш не беше спала от доста време и се бе натоварвала с нещо. Предполагах, че нямаше да е физически труд. Ето още една душа , която искаше кафа, за да може да се ободри след някоя безсънна нощ. Мислех, че само аз ще да бъда лудия, който пиеше много, ама наистина много , кафе, сякаш се беше вманиачил в него. Можеше и да е така, аз наистина обичах кафе. Навсякъде където имаше вкусът на тази напитка, аз го харесвах. Било то нещо сладко или пък нещо друго.
Очите ми продължаваха да шарят по лието й, сякаш задълбочавах погледа си и разглеждах чертите й. Продължаваше да не ме забелязва, но бе минала само една или може би две секунди, откакто си поръча кафето. След което най-сетне се осъзна и се обърна, видяла ме, за да се извини. Усмихнах се леко.
- Не, останете - започнах аз във 'Ви' формата. - Изглеждате много уморена - заключих накрая.

Гост

Мъжът предложи на Натали да остане на масата и отбеляза че изглеждала много изморена. Супер...сега и се забелязваше. Първите 2 дни изглеждаше доста бодра, но сега определено прилича на ходещ труп.
Честно казано за нея нямаше абсолютно никакво значение дали щеше да остане на масата или не, тъй като кафенето бе почти празно. Бяха заети само5-6 маси, всички други бяха свободни.
- Ъм...мерси...предполагам. - каза тя с леко несигурен тон.
- Е какво правите сам тук? - попита тя, като осъзна че това бе най - изтърканото клише, което можеше да каже. А тя определено мразеше да звучи клиширано, но ако си мислите, че и' бе лесно въобще да говори жестоко се лъжете.
Сервитьорът дойде с еспресото на момичето като го постави пред нея. Тя повдигна леко вежда към чашката гледайки колко е малка. "Вие сериозно ли, една глътка би ме разсънила!?" помисли си тя, като леко поклати глава, за да се оттърве от каквито и да е било мисли които нахлуваха в момента в уморената и' главица.

Гост

Първоначално окато в отговор на въпроса й аз единствено вдигнах рамене, което при мен винаги знаечеше, че дори и аз не знаех, без да предполагам как изглеждаше това от страни.
-Поемам дневната си доза сутрешно кафе - отговорих аз все пак с някакъв отговор, за да не прекъсвам едва започващия се, макар и новосъздал се все още, разговор между нас. Казах сутрешно кафе, само защото щях да пия и после. Може би следобед, макар че след това трудно заспивах. Но нямах и проблем с това. От няколко дни започвах да се примирявам с всичко, което не ми отърваше или беше абсолютно настроено към мен и крайно мразещо ме. Не се отнасяше за хората, а за неудошевените предмети.
Понякога си мислех, че полудявам. Говорех за предметите или за нещо друго все едно бяха живи. Плашех се дори и от себе си и от, разбира се, 'здравият' ми разум.
-Ами Вие? - продължих аз без нито да се представям , нито да питам нея за името й. Не знам, просто и това ми се струваше банално.
Нуждаех се от сън...
-Между-другото, аз съм Себастиян - сякаш не го бях казал аз, въпреки, че знаех, че излизаше от моята уста, без мозъкът ми да е дал ясна и отчетлива команда, за да го кажа. колко странно. Сигурно спи.
Вече изчаках , спокоен, че бях казал името си, отговора й.

Гост

Докато бях в самолета, Том ми се обади и ми изтърс най-нахално, че апартамента ми не е напълно готов и трябвало да се помотая из града час-два и чак тогава да видя жилището си. Този глупак... Добре, че изпрати кучетата си да ми вземат багажа, поне да не го мъкна със себе си. Исках да го убия! Дори не знаех как изглежда апартамента, колко е голям и така нататъка. Единственото което имам е адрес и снимка от сателит на небостъргача. И то снимка отгоре. Дори не знам колко етажа е това нещо. Със сигурност има 43 защото аз съм на него.
- Охх! - Отдъхнах тежко, когато момчетата за всичко на Том ми поеха куфарите. Горките, дрехите ми не бяха от най-тежките, но книгите им разказаха играта. Поисках да ме оставят на центъра пред някое кафене и след един час да дойдат. Те това и направиха.
Слезнах от колата след което с бавна стъпка влезнах в кафенето, облечена с бели панталони и черна туника. "Не е кой знае какво..." Помислих си докато оглеждах обстановката. Има доста хора и едва си намерих място. На всичкото отгоре в ъгъла! Ама, че скапан ден. Облегнах главата си назад и въздъхнах. Оставих чантата си на края на дивана на който бях седнала.

Гост

Бях сама вкъщи и се чудех какво да правя .. Майка ми беше със Дариъс в парка, а на мен хич не ми се седеше съма пред телевизора, гледайки някое риалити .. Реших да се обадя на Спенсър и Аби и да излеземе да се видим в някое кафене. Облякох възможно най-удобните си дрехи, сложих малко грем и тръгнах към кафене "Из". Нямах търпение да ги видя .. не се бяхме виждали от една-две седмици ..
Седнах на една маса отвън и зачаках .. сервитьорът дойде и си поръчах една ледено студена вода.

Гост

Съвсем не очаквах обаждане от Кайли.Много са зарадвах и като разбрах, че и Спенс ще е там ми стана още по весело.Пуснах си един бърз душ и застанах пред гардероба.Измъкнах една много сладка рокличка и едни ниски сандали и ги облякох.Напъхах телефона кючовете и парите си в една малка чантичка и тръгнха към кафе "Из", където се бяхме разбрали.След около 10минути бчх там, а Кайли вече чакаше.

-Кайли, здравей! - казах аз й я прегърнах, след което се усмихнах.

Гост

Кайли ми беше звъннала да излезем. Зарадвах се много, защото не я бях виждала от цела вечност. Да не говорим за Аби. Имах малко домакинска работа, ноо набързо я свърших. Реших, че майка ми нямаше да се кара толкова много, когато разбере, че съм излизала с Кайли и Аби, а тя определено предпочиташе тях пред Емили. Имаше малко задръстване и затова закъснях. Не че бях с кола, просто се искаше много кураж да тръгнеш пеша из най- натовареното движение в средата на седмицата. Когато пристигнах в кафенето и Аби и Кайли вече бяха там и очевидно ме чакаха. Някак си винаги аз идвах последна, но предполагах, че нямаше да се сърдят.
- Здравейте, момичета, извинявайте, че закъснях. - казах им, като прозвучах по- скоро студено отколкото приятелски и самата аз се изненадах от тона сси.