Кафене ''Из"

Гост

Докато си пиех водата от ъгъла се зададе Аби. Толкова много се зарадвах да я видя, че замалко да се задавя с водата от бързане да отида и да я прегърна! Седнахме.
-Здравей! Как си? Какво правиш? Нещо ново? Някое гадже?
Говорех толкова бързо, че не й давах време да отговори на въпросите ми .. така става като не сме се виждали толкова дни. Зададе се и Спенсър. Разтревожи се, че е дошла последна.
-Няма проблеми! Здрасти, Спенс! Какво ти е? Звучиш .. различно.

Гост

-Кайли....дишай!!! - казах й се засмях.Толкова развълнувана не я бях виждала.
Малко след мен и СПенс дойде.Разбира се беше разтревожена от факта, че "закъсня", но все пак тя си беше такава.
-Спенс стига, не си закъсняла сядай. - казах и дръпнах един стол от съседната маса.И я погледнах.
-Тааа..ка сте, момичета?? - попитах аз, сякаш позвахме нов разговор.

Гост

Кайли ме попита защо звуча различно. Нямаше как да и отговоря при положение, че самата аз не знаех. Предполагам беше заради срещата ми с онова момиче..
- Ами .. звуча различно ли? Пфф .. глупости .........
След това Аби ме успокои и каза, че не съм закъсняла толкова.
За известно време бях забравила за онзи инцидент, но след като си припомних за него бях ужасена .. Какво чудовище бях и за какво щяяха да ме мислят хората ако разберат? Едно е сигурно- никой по никакъв начин не трябва да научава. Е, за момента бях свикнала да живея с мисълта, че съм убийца или нещо такова, но може би просто бях забравила и сега всичко дойде наяве. Изведнъж мислите ми бяха прекъснати от Аби, която попита как сме.
- Аз съм добре .. - усмихнах се.

Гост

Ухилих се до уши, чакайки отговора на Спенс, а през това време Аби ни попита как сме.
-Не знайно защо, но се чувствам превъзходно ..
Спанс ми каза, че не звучала различно, но усещах нещо .. знам, че ставаше нещо, но не мислех да я питам .. Така или инае щеше да ми каже досега .. явно е нещо, което иска да запази за себе си.
-Е, казвайте .. нещо ново около вас?

Гост

-Честно да ти кажа не!Едно и също всеки ден и започва да ми омръзва. - казах престорено тъжно, а след това се засмях.
-Между другото Спенс ти сигурна ли си, че си добре??? - попитах любопитна и загрижено аз.
Беше ясно че има нещо, но това беше последният ми опит да разбера.Знаех, че тя си е такава, но толкова отнесе скоро не е била.Телефона ми извъня.Беше Шон..какво искаше той по дяволите???

ПС;; сладкиши, аз ставам, продължавайте без мен. ;((

Гост

Както и предположих Кайли си замълча, но Аби ме попита какво има. Познавах ги като пръстите на дясната си ръка и знаех коя е по- любопитна и коя предпочита да не се меси, но те си бяха такива каквито са и аз ги обичах така. За момент се опитвах да забравя, но някакси всичко и всички ми напомняха на това. Отдавна не се бях чуствала така и чуството не ми харесваше.
- Добре съм, Няма нищо - казах го и се усмихнах. Нямах намерение да казвам на абсюлютно никой, защото всеки, който разбере, дори най- добрата ми приятелка най- малко ще се отдалечи от мен, а не беше сигурно дали няма да ме издаде на полицията. Изведнъж мислите ми пак бяха прекъснати от Аби, но този път от телефона 'и....

Гост

Замислих се .. Исках да разбера какво мъчи Спенс! Знаех, че ще е трудно да изкопча истината от нея, но щях да разбера .. рано или късно!
-Щом казваш .. -казах с безразличен навид тон .. - Е, Спенс! Да ти кажа, че ако ми кажеш какво е станало .. и аз ще ти кажа моята тайна .. Обещаааааваааам, че няма да кажа на никогооооооо!
Ахх .. на пръв поглед съм тихичка, но любопитството ме изгаряше!

Гост

Искаше ми се да 'и кажа ''Мечтай си'', но по този начин щях да потвърдя, че е станало нещо и тя щеше да продължи да нахалства. Но пък спомена за някаква тайна. Че каква тайна пък има тя??? Е, каквато и да беше нейната нямаше начин да 'и разкрия моята..
- Казах ти, аз не крия никакви тайни. Ти най- добре знаеш, че ако имаше нещо ти щеше да разбереш първа. - усмихнах се, за прикрия притеснението си. Знаех, че ако Кайли искаше да знае нещо на всяка цена ще го научи. И нямах проблеми с това, защото понякога ми помагаше, но най- добре беше когато не е срещу мен.
- Ениуейй .. Ти как си? Как върви при теб? А каква е твоята тайна- опитах се да сменя темата, а това последното за нейната тайна ми се изръси от устата без да мине през мозъка ми.

Гост

Мислех си, мислех си .. "Да бе да .. точно тя ще ми разкрие тайната си!"
-Хах .. сигурна съм - казах с ирония . - Сииигурна съм, че щях да узная . Добре, искам да знаеш, че каквото и да е - можеш да ми имаш доверие . Винаги, ВИНАГИ ще те подкрепям!
Видях как ме изгледа като й казах, че имам тайни и казах:
-Не ме гледай така . Моята тайна е гаднаа . но поне имам нещо хубаво от нея.
Те ми бяха приятелки, но не знаеха за Дариъс .. не бях казала на никого в този град . нанесох се само преди година и имах само две приятелки, откъде можех да зная какви са хората в този град . Въпреки всичко много пъти съм си умирала да споделя с някого, но . просто не ми е стискало .
Слагаш много многоточия.

Гост

След разточитшлният разговор с малоумника Шон, се върнах при Спенс и Кайли.Двете стояха смълчани с погледи на различни сстрани.
- Какво изпуснах?? - попитах неразбиращо.Кайли си беше Кайли, за това съм сигурна че е разбитвала Спенс какво се е случило.А Спенс си е Спенс и нищо не й е казала.Затова седнах без много да се услушвам и зачаках някоя да каже нещо.Обмислях неволно да ги сдобря с моите метиди, защото бях обедена на 100%, че Спенс не е очерована от днешната среща с Кайли, а това не беше никак добре.

Гост

Аби се върна и попита какво е изпуснала. Нямах намерение да им казвам и знаех, че сега още по- напористо ще се опитат да изкопчат тайната. Кайли вече беше започнала. Не можех да понеса това, че навсякъде всички ми напомняха на това момиче. Още повече, че едни от най- добрите ми приятелки ме притискаха. Чуството за самосъхранение в мен изгаряше и ми подсказвваше, че трябва да направя нещо по въпроса. Не можех просто да стоя там и да чакам следващато поражение. Грабнах си телефона и излязох от кафенето. Не исках да ми се съррдят, но нямаше как да го понеса.
п.с; продължавайте без менн, сладурии <333333

Гост

Аби дойде и , разбира се понеже съм аз щях да я питам за какво са си говорели, но преди това ни попитам какво е изпуснала ..
-Изпусна това, че щях да кажа на Спенсър тайната си, ако тя ми каже нейната.
Последното го казах обърнала гръб към Спенсър. Може и да не я гледах, но усещах, че й има нещо. А и кой не би усетил след като си грабна нещата и изчезна .. малко грубичко, но ..
-Ауу .. това беше грубо! Таа .. за какво си говорехте с Шон?

Гост

-Спенс...Спенсър??? - измиках след нея, но тя не се обърна.Аррр...полудявах, защо винаги ставаше така.Спенс, Шон и пак Спенс...сега Кайли щеше да ме разпитва за това онова, да се надяваме да не ми кипне и да взема пример от Спенсър.Поглатих глава в опит да се отърся от всичките си предрасъдаци.Обърнах се към Кайли и й се усмихнах.
-Какво се очаква?!..Всеки път едно и също, не мога да повярвам че все още не му стана ясно че не разбра..едно продто изречение..."РАЗКАРАЙ СЕ!!"

Гост

Аби извика два пъти Спенсър и след втория опит очевидно се изнерви! Сигурна бях, че ще се ядоса, че я питах за какво са говорели или поне, ако още веднъж бях направила така. Отвърна ми, че едно и също всеки път - досаждане!
-Е, предполагам, че простооо всички мъже са такива .. не, че толкова разбирам - през целия си живот съм имала само едно гадже, което не може да се нарече и гадже.
Погледнах я с надеждата, че ще я успокоя.

Гост

Засмях се, макар и този мой свях смях да призвуча подигравателно не беше.
-Не са..просто той е такъв- засмях, но този път съвсем нормално.
Шон,Шон,Шон....се въртеше за кой ли път в главата ми.Тъпата му крива усмивка и сини очи ме влудяваха.Аа..аа..тялото му..просто нямам думи.Но след онази издънка с Джен...охх, все още съжелявах, но той си бе виновен и нямаше да го търпя - не бях такава."Съвземи се, Аби!" казах си аз и се усмихнха поглеждайки към Кайли.
-Еее..каво ще правим сега?? - попитах я и погледнах...доста..интересно.

ПС;; спри че се забавих толкова

Гост

Знаех, че Шон я влудяваше - наистина си беше секси, но не биваше така да я наранява. Мразех да се бъркам в нещата на хората, но мноо се дразнех, че Аби се чувстваше по този начин. Наистина беше гадно да те тормозят така .. аз го знаех най-добре от всички! Аби ме попита какво ще правим. Замислих се ..
-Ами .. не знам. Ти предложи. И без това нямам никаква работа за вършене, но майка ми скоро ще се прибере от парка с Да..
О, не! Толкова ли силно желаех да споделя тайната си с някого, че замалко да я разкрия ей така?!
-Майка ми ще се прибере от парка.

Гост

Ник се беше излегнал на дивана, в къщата си. Замисли се! Днес е много хубав ден - слънчев и приятен. Стана, облече се и излезе. Замисли се къде да отиде и реши в близкото кафене. По пътя си мислеше дали ще се срещне с някой. Няма значение. Влезе в кафенето, но не си поръча нищо. Седна на една от масите и започна да оглежда мястото. Изведнъж се чуха стъпки.. Стъпките бяха от токчета затова очевидно беше момиче. Погледна нагоре, през слънчевите си очила за да види кой е.

Гост

Трябваше да се разсеям някак си затова реших да отида в едно от кафенетата по центъра. След като се оправих, тръгнах към кафене "Из". Вътре нямаше много хора, аз си поръчах едно бяло фрапе с повече хора и седнах на една маса, която беше близо да момче, което седеше само и на празна маса. Усмихнах му се мило. Видях че беше изпуснал нещо и затова се обърнах към него отново.
- Извинявай, изпуснал си си нещо. - казах му аз като посочих към дадения предмет.

Гост

Погледна нещото в ръката й. Странното бе че не беше негово. Усмихна се и каза:
- Не е мое - взе го и го сложи на масата.
- Ако искаш седни. Мястото е свободно! - след като тя седна той реши да се представи:
- Аз съм Ник Краун. Но само Ник - подаде ръката си.
- А твоето име? - усмихна се и зачака отговора й.

Гост

Момчето изглеждаше много мило. Той каза,че мястото при него не е заето и ми предложи да седна. Не ми се седеше сама затова с удоволствие приех поканата му. Казваше се Ник. Седна при его и отново отпих от фрапето си. Винаги имах огромна нужда от кофеин и този случай не беше изключение.
- Аз съм Стейси. Стейси Стюарт. Приятно ми е!
Подадох ръката си и отново му се усмихнах. Той все още не си беше поръчал нищо, което и изглеждаше малко странно.
- Мисля обаче че само Стейси стига.. Та Ник ти нищо ли няма да пиеш ?

Гост

Стейси. Хубаво име.
- Не, няма да пия нищо. - усмихна се и каза:
- Откога си тук? Аз съм нов, пристигнах преди броени дни. - усмихна се и я погледна. Чакаше отговора й търпеливо. Махна големите си слънчеви очила и зачака отговора й.

Гост

- Ами отраснах тук. Значи общо взето цял живот.
Момчето пре мен имаше голями изразителни кафяви очи. Обичах кафявите очи. Хората казваха, че човек който има големи кафяви очи е добър и честен човек. Е, може би винаги имаше изключения, но аз се надявам Ник да не е дно от тях.
- Ами ти защо дойде да живееш тук? Все пак Роузууд не е толкова голям и известен град.- поредната усмивка от моя страна.- Къде си живял преди? На колко си години?
Ох горкото момяе сигурно вече се чудеше от къде да избяга. Аз и моите въпроси. За съжаление обаче никога не успявах да държа устата си затворена.
-Съжалявам за многото въпроси, но просто съм си такава.

Гост

- Идвам от Лос Анджелис. Когато съм бил на две сме се преместили тук. Петнадесет години живея тук, а и не е зависило от мен преместването ни тук. Но както и да е, тук ми харесва! - после чу въпроса й за годините му
- на 17 съм, в гимназията. Другата година завършвам - усмихна се, не че беше гордост.
- Няма никакви проблеми! Харесвам да ми задават въпроси. А ти?! Къде учиш, на колко си години? - усмихна се чакайки отговора й.

Гост

-Аз уча в колежа... И съм малко по-голяма от теб, така де на на 20 съм.
Най-хубавото беше, че моите въпроси не го притесниха. Повечето хора или ги оклоняваха по накакъв начин или просто спираха да отговарят. Но така като гледам той нямаше проблем с това, че отговаря на глупавите ми въпроси.
- Грешка беше д ами кажеш, че въпросите ми не ти пречат.- казах му аз и се засмях.- Сега няма да те оставя на мира. Разкажи ми нещо повече за теб. Какво смяташ да правиш след като завършиш? Имаш ли си приятелка?
След като изтрелях новата серия от въпроси отново се засмях. Е поне го бях предопредила, че съм от любопитните. Има хора, които моите въпроси ги хващат неподготвени. Исках да науча колкото може повече. Нови приятелства винаги са нещо хубаво. Въпреки разликата във възраста приятелството си е приятелство.

Гост

- След като завърша мисля да уча в колежа - засмях се. След това последва въпроса който винаги го питаха - не нямам си. Но не е проблем. - усмихнах се. Накрая реших да си поръчам едно кафе. Когато кафето пристигна тя му каза за колежа.
- О, и хубаво ли е там?! Имаш ли приятели? - не само тя можеше да разпитва. Засмях се.