Физкултурният салон

Spoiler:

Елизабет тъкмо довършваше последните щрихи от украсяването на салона, заедно с останалите момичета за предстоящият бал довечера. След завършването на украсата, момичетата се разотиваха, за да се оправят.
Само два часа по - късно Ефи се бе облякла в къса черна рокля без презрамки, бе сложила черни високи токчета и тръгна със старата си "кола" (доколкото можеше да се кажа, за бръкмата която караше) към училището. Влизайки във физкултурният салон видя, че залата бе препълнена, а тепърва идваха повечето от учениците. Дяволитата усмивка веднага грейна на лицето и' и момичето се запъти към бара без да се замисли!

Гост

Щеше да се оформи страхотна вечер...стига да не трябваше да идвам на бала. Защо трябваше присъствието на учителите да е задължително? Дори и трябваше да си намеря дама за бала, което бе тврърде трудна задача при положение, че всичките ми колежки са над 40 и тежат поне 90 килограма. Мен и дебелия г-н Мейсън ни изпратиха да дежурим във физкултурния салон още когато украсата бе готова. Какво толкова можеше да се случи? Някой не открадне салона? Да надраска "Долу математиката" върху всички стени? Г-жа Мастърс ме обвини в пълна безотговорност и заяви, че все още протестира срещу моето назначение. На вратата се разминах с Ефи, но тя вече беше отминала когато щях да я попитам дали иска да я закарам обратно до училището по-късно. Последваха два мъчителни часа с Мейсън, в които се пробвах да прочета нещо от вестника, но това бе мисия невъзможна, а единственния разговор, който се повтаряше на пет минути бе:
-Даниел...
-Млъквай!
-Даниел.
-Млъквай!
-Даниел...
-Млъквай!
-Дан!
-ПО ДЯВОЛИТЕ, КАКВО, МЕЙСЪН?
-Колко време още?
-Пет минути по-малко от колкото бе миналият път щом ме попита, Питър...
Не чаках и секунда над двата часа и веднага се замъкнах в къщи. Не можех да претърпя още миг с този тъпак. Сложих си черния костюм, пренебрегвайки най-важното правило на директорката "вратовръзката" и се върнах в училището. Там вече бе претъпкано, за мое учудване, и щеше да е доста трудно да намеря Ефи.

Цяло чудо беше че на училищният бал всъщност имаше алкохол. Е явно охраната не бе спряла хлапаците от училище да изсипят солидно количество водка в пунша. Което пък си беше направо перфектно за Ефи, само да можеше да си открие място на което да пуши, без пръскачките да развалят целият бал, щом димът стигне до тях. Оо да това беше мисия невъзможна освен ако не излизаше постоянно на двора на училището и не се връщаше обратно.
Момичето започна да се оглежда очаквателно сред гостите и най - накрая зърна човека който търсеше.
- Хей Дан! - поздрави тя учителят си, съзнавайки че вероятно не беше най - добрия поздрав за човек който и' преподава. - Така де..."здравейте господин Фрей" . - поправи се тя, правейки една глуповата физиономия. О сто процента, че изглеждаше страшно глупаво от страни, но честно казано не и' пукаше кой знае колко.

Гост

Точно когато се каних да подвикна на един почервенял лакатушещ се деветокласник:"За бога, пиян ли си?" от тълпата изскочи Ефи. Поздрави ме с Дан, но преди да изнеса тирадата, че това име е абсолютно забранено, тя замаскира положението с "г-н Фрей". Дан...Някой най-накрая ще разбере ли, че името ми е Даниел, не Дан!?
-Ефи...-хванах я за ръката и я завъртях, за да я огледам по-добре-Изглеждаш невероятно. А и си се справила чудесно с партито.
Огледах се наоколо, затваряайки очи за изпопадалите по земята деветокласници. Тези хлапета просто не знаеха как се пие. Не бяха минали още петнадесет минути от началото на пратито, а вече имаха нужда от линейка. Все пак това бе първият им купон с алкохол, нямало е кой да им го даде в основното училище, но и това не е извинение. Знаех всичко това, за алкохола в пунша, за момичето с рошавата коса в ъгъла държащо табла "кексчета", за касата бира под масата, защото все пак бях сравнително млад и бях правил всички тези номера преди има-няма четири години.
-Е, Ефи...-изфъфлих вадейки цигара от кутията със зъби
Разбира се, не забравих да й предложа една.
-Само с моите цигари ли разполагаме?-попитах съвсем нахално-Нещо ми се струва доста скучничко...

- Ноуп...запасих се с една кутия за всеки случай! - каза момичето вадейки картонената кутия с цигари от малката си чантичка, служейки и' повече като аксесоар, от колкото като място за "съхраняване" на личните и' вещи, както често обичаше да казва майка и'.
- Хм...предполагам си искаш работата? - повдигна вежда Ефи гледайки към цигарата която господинът и' по френски бе извадил, насред салона. Е не, че някой щеше да забележи, по - простата причина, че повечето тук бяха мъртво пияни. Оуу да Ефи имаше късмет, че държеше на алкохол, иначе до сега да бе влезнала в болница поради алкохолно натравяне.
Момичето се запъти отново към напитките сипвайки си от пунша, който поне 60% от него бе алкохол. Сипа си в една от картонените чашки наредени до купата и отново се обърна към "господин Фрей".
-Пунш? - попита го тя, ухилена като малко дете попаднало в Дисни ленд посред нощ, след края на работното време.

П.С.;; съжалявам, че са толкова къси, но музата ми се губи ;sss

Гост

Поех чашата с пълно неухотство предполагайки, че ще се натъкна на пунш с лек привкус на вино или джин. Подчти се задавих заради ясно изразения вкус на водка. Пунша изглежда беше само за цвят, колкото да прикрие алкохола, който учителите така или ниче нямаше да забележат, защото самите те щяха да добавят такъв скришом от учениците в чашите си. Щяха да предположат, че са сипали повече от колкото трябва и нищо повече.
-Ефи!-подчти извиках поставяайки ръка на устата си (За кой път споменавах името й? Ставаше странно...)
Бях поел твърде голяма глъдка, която изгори хранопровода ми.
Момичето се изкиска, всякаш бе направила някоя пакост, не нещо, за което туко-виж я изхвърлили.
-Ти си много лошо дете!-казах заплаштелно, но беше лесно да доловиш шеговитата нотка-Заслушаваш да бъдеш изпитана в понеделник.
Дръпнах си още веднъж от цигарата, издишайки през носа (боже, колко време ми трябваше, за да науча този номер без да изпадна в паника, че се задушавам)
-И сега каво? Голям "късмет" е да си в компанията на учител. Добре, че си нося учебника. Ако много изтъпее купона ще ви препитам набързо.

пфф и моята си тръгна тукощо :D

Ефи се изкиска, щом видя изражението на Фрей.
- Ти си много лошо дете! Заслужаваш да бъдеш изпитана в понеделник. - каза учителят и' а в нейната глава, това определено прозвуча доста извратено. Е кой ли би се учудил, след поне 5-тата чаша "пунш" това се очакваше. А на нея и' беше...хм 6-та или пък 7-ма, всъщност кой ли ги броеше.
-И сега каво? Голям "късмет" е да си в компанията на учител. Добре,
че си нося учебника. Ако много изтъпее купона ще ви препитам набързо.
- За бога звучиш като...поредният скучен учител. Отпусни се де, на "купон" си доколкото това масово припадане може да се нарече купон и все пак...не си на повече от 23, а звучиш като 45 годишният заместник директор! - каза тя като направи кисела физиономия щом образът на заместник директора се появи в съзнанието и'. Момичето се отегчи от учителя си, мислеше че ще е много по - забавно с блондина, но очевидно не беше.

Гост

-Обиждаш ме на директор, така ли?-усмихнах се-И съм стар, така ли?...
"Ама съм супер стар"-помислих си. О, хайде, дразнех се много когато хората дават признаци колко им е скучно в моята компания. А мога да твърдя, че на никой не му бе тъпо когато съм на повече от две чаши. Смея да твърдя, че се напивам бързо, но ефекта от това е направо ненадминат. Но все пак не трябваше да прекалявам. Ще съм голям учителски авторитет ако след час се покатеря на някоя маса полугол. Е, със сигурност ще има и доста щастливи от този факт, но щях да съм безработен.
-Без кисели физономии, ако може!-побързах да изгълтам втора чаша с пунш още по-непредпазливо и непохватно-Даскалът ти по френски...той си знае на колко е и за какво се бори.
Побързах да бръкна във вътрешния джоб на сакото си и от там да измъкна табакера. Да, някой ще си помисли, че е странно да носиш и кутия с цигари и табакера, но тях поне охраната не ги проверяваше.
-Давай драга...-подхвърлих й я и тя неловко я хвана-Две дръпки. Не повече. Не искам да те изкарвам с краката напред.
Румените устни на Ефи се разтегнаха в злоковна усмивка.
-Та, това, миличка, ако все още се чудиш, ние му викаме трева...Предположих, че няма да има нищо интересно и реших да се запася...

Гост

Въпреки милионите неща, които Спенсър имаше за вършене, тя реши, че непременно трябва да отиде на маскения бал в училище. Съвсем скоро си беше купила нова рокля и това беше доста добър шанс да я облече. Беше черна, къса, но не прекалено, с малко коланче точно на талията. Горната част на роклята наподобяваше риза, като всъщност не се виждаше къде свършват ръкавите, защото отгоре си беше облякла малко по- светло, но пак черно горнище. Нямаше съмнение, че Спенсър беше достатъчно изтънчена да отиде на бала, но всъщност не чак толкова, за да носи маска. Беше решила да не си взима, но не беше сигурна дали ще я пуснат вътре без маска, тъй че за всеки случaй си взе. С Емили се бяха оговорили да отидат двете, тъй като и двете нямаха с кой да отидат .. Когато Спенсър пристигна Емили още я нямаше. Тя застана до входа на училището и зачака.

Гост

Ем отново закасняваше,а Спенсър вече я чакаше.Тя тичаше с тези високи токчета излизайки от колата и гледайки часовника й.Стигна задъхана до Спенс и я хвана за ръка и леко се наведе.
-Миличка,извинявай..Просто нали ме знаеш каква съм аз.-задъхано говреше тя.
Явно тази година и двете бяха останали без момчета и за това решиха да си бъдат заедно,защото винаги можеш да намериш мъж с който си ,но не и добра приятелка.Никога не бяха се предавали или лъгали,разбира се срамните неща ги прикриваха,но винаги в последствие се разбираше.Но напоследък като,че ли бяха загубили връзка с Ария и Хана.Тя почесто се чуваше и виждаше със Спенс.Емили си спомни като деца как седяха на фонтана и хвърляха монети по цял ден и си пожелаваха как принца на бял кон ще дойде на бала им,но едва ли щеше да стане тази вечер.Това бяха просто мечтите им когато бяха на 7 години и сега разбира се им беше гадно,защото нямаха момче до себе си,но щяха да го преживят щом имат своето приятелсто.

Гост

Малко след като пристиггнах Емили дойде задъхана, по това разбрах, че е бягала. Веднага започна да се оправдава и да се извинява. Не знам защо го правеше при положение, че много добре знаеше, че не мога в никакъв случай да 'и се сърдя.
- Няма проблем - казах 'и - не съм те чакала много .. - усмихнах 'и се.
Не мога да отрека, че нейното облекло беше невероятно. Не се и учудих, защото знам, че има много набито око, когато става въпрос за мода.
- Ще се качваме ли? - казах и аз и тръгнах нагоре. Явно се беше замислила, защото не тръгна веднага с мен, но след малко го направи. В коридорите нямаше почти никой, но музиката кънтеше, въпреки, че още не бяхме в салона.Когато влязахме вътре повечето хора бяха там. Всъщност повечето бяха пияни, виждаха се и няколко, който се търкаляха по земята. Всичко беше страхотно с изключение на някой хора. Отидох да взема малко пунш за мен и за Ем и се върнах при нея.
-Е? - попитах я - Как ти се струва 'бала' ?

Daniel Fray. написа:: -Обиждаш ме на директор, така ли?-усмихнах се-И съм стар, така ли?...
"Ама съм супер стар"-помислих си. О, хайде, дразнех се много когато хората дават признаци колко им е скучно в моята компания. А мога да твърдя, че на никой не му бе тъпо когато съм на повече от две чаши. Смея да твърдя, че се напивам бързо, но ефекта от това е направо ненадминат. Но все пак не трябваше да прекалявам. Ще съм голям учителски авторитет ако след час се покатеря на някоя маса полугол. Е, със сигурност ще има и доста щастливи от този факт, но щях да съм безработен.
-Без кисели физономии, ако може!-побързах да изгълтам втора чаша с пунш още по-непредпазливо и непохватно-Даскалът ти по френски...той си знае на колко е и за какво се бори.
Побързах да бръкна във вътрешния джоб на сакото си и от там да измъкна табакера. Да, някой ще си помисли, че е странно да носиш и кутия с цигари и табакера, но тях поне охраната не ги проверяваше.
-Давай драга...-подхвърлих й я и тя неловко я хвана-Две дръпки. Не повече. Не искам да те изкарвам с краката напред.
Румените устни на Ефи се разтегнаха в злоковна усмивка.
-Та, това, миличка, ако все още се чудиш, ние му викаме трева...Предположих, че няма да има нищо интересно и реших да се запася...

- Отлично знам, какво е това! За вчерашна ли ме мислите господин Фрей!? Но пък на вас не ви отива да се дрогирате, оставете това на по - младото поколение. - подкачи го Ефи и се ухили като някакво хлапе.
- А и май е против правилата да давате дрога на вашите ученици! - добави момичето, звучащо нарочно като някакъв философ, но в тона и' можеше да се долови известната доза ирония, която влагаше почти винаги.
И въпреки всичко Ефи запали цигарата и си дръпна от нея, като задържа дима, за да има някакъв ефект от всичко това. Та тя си беше спец на тема дрога и алкохол, можеше да ви отговори на всички въпроси свързани с тези две неща. Бяха и' нещо като страст ... като хоби.

Гост

Добре, наистина ли съм толкова стар? Станах пълнолетен преди едва година, не е като да имам месец до пенсиониране!
-Никога не съм спазвал правилата.-казах и зидърпах грубичко цигарата от ръцете й
Все пак трябваше да внимаваме, не че вече учителите не бяха пияни или можеха да различът слон от котка, камо ли пък тютюн от трева.
Купончето излизаше все повече от контрол-разни дечица тичаха наляво-надясно, един десетокласник повърна в другата купа с пунш, а едно, на вид доста по-малко, дете, изглежда не бе забелязало какво се случи преди малко, лакомо си сипа четвърта чаша, поглъщайки я на екс. Последваха кисели визиономии, но после момчето вдигна рамене и продължи нататък.
Дръпнах още веднъж и върнах цигарата на Ефи.
Признавам, очаквах, че ще е доста по-интересно. Винаги е давала вид на едно от най-дивите деца в училището, точно заради това я поканих да дойде заедно с мен на...този запой. Главата ми започваше да се замайва от пунша, а това е добър знак нали? Започвам да върша разни работи без дори и да ги осмислям.
Несъзнателно обвих ръце около талията на Ефи, а тя изглежда леко се уплаши.
-Това ли е единственното развлечение, което предлагате? Пунш?

днес пък ми е още по-тъпо за писане -.-

Даниел обви ръце около талията на Ефи, като в началото изражението и' наподоби... уплашено...или пък по - скоро бе изненадано. А после ... това просто не и' правеше впечатление и все пак момичето се отдръпна от него.
- За сега господин Фрей, ще се задоволите само с това...и с тревата! - отвърна тя на "въпроса" му и му намигна леко, след което си дръпна от тревата и му подаде цигарата, като усети как главата и' се замайваше, по - вероятно от марихуаната, защото алкохола я ловеше доста трудно.
- И между другото въобще не приличаш на човек,който "никога не е спазвал правилата". - подкачи го тя, като цитира предишната му реплика.

П.С.;; мдам и на мен -.-" направо ще се самоубия след поредният кратък и безсмислен пост ;(

Гост

-А ти не приличаш на такава, която запазва приличие на купони, но...това си е лично мое мнение-поех цигарата обратно все още наблюдавайки тълпите ученици, които преминаваха през дугата купа с пунш и не забелязваха абсолютно нищо
До сега не бях виждал такова масово пиянство, а бях ходил на милион и едино партита. Децата просто знаеха как да се излагат посредством неща, които мама и тате не им позволяват. Може би ако всяка вечер ги опояваха с огромно количество алкохол, може би сега щяха да крият сокове под масите.
-Можеш да поканиш директора на танц ако искаш...Лейди Гага му е любимата певица-предложих

- Хм...това ми прозвуча повече като комплимент, така че се постарай повече следващият път когато искаш да ми го върнеш за това, че твърдя, че си един скучен и доста приличен учител в гимназията, който след някоя друга годинка ще се задоми и ще настоява жена му да му роди деца. Или пък греша? Хммм шанс едно на хиляда. - Отвърна му тя, като допи съдържанието на картонената чаша, която сържеше в ръцете си.
- Можеш да поканиш директора на танц ако искаш...Лейди Гага му е любимата певица. - предложи той, а Ефи извъртя очи и се обърна с гръб към него тръгвайки към една от масите и сядайки на един от облицованите с гладък бледо - син плат столове.
Извади картонената кутия с цигари от "чантичката" си и я запали, вдишвайки от дима, който учудващо я поуспокои. Дори не знаеше за какво се бе изнервила, може би заради коментара за директора...или пък повечкото алкохол, но нямаше особено значение.

Гост

Spencer Hastings ♥ написа:: Малко след като пристиггнах Емили дойде задъхана, по това разбрах, че е бягала. Веднага започна да се оправдава и да се извинява. Не знам защо го правеше при положение, че много добре знаеше, че не мога в никакъв случай да 'и се сърдя.
- Няма проблем - казах 'и - не съм те чакала много .. - усмихнах 'и се.
Не мога да отрека, че нейното облекло беше невероятно. Не се и учудих, защото знам, че има много набито око, когато става въпрос за мода.
- Ще се качваме ли? - казах и аз и тръгнах нагоре. Явно се беше замислила, защото не тръгна веднага с мен, но след малко го направи. В коридорите нямаше почти никой, но музиката кънтеше, въпреки, че още не бяхме в салона.Когато влязахме вътре повечето хора бяха там. Всъщност повечето бяха пияни, виждаха се и няколко, който се търкаляха по земята. Всичко беше страхотно с изключение на някой хора. Отидох да взема малко пунш за мен и за Ем и се върнах при нея.
-Е? - попитах я - Как ти се струва 'бала' ?

Тя чувстваше краката си вече изтощени ,а не беше влязла дори и в залата.Много,много не й се ходеше,но защо пък да пропуска забава след като обича забавленията,а и искаше да се види със Спенсър.Приятелите й липсваха общо взето май миналото й липсваше-как тя,Хана,Спенс и Ария прекарваха лятото на езерето на вилата на Спенс и как по цяла нощ седяха и говореха за момчета и какви искат да станат като пораснат седейки около оганя.Как излизаха на пазар и като видях някое готино момче и веднага го обсъждаха и коментираха,но това вече беше минало сега всяка имаше своите проблеми и задължения.Не бяха толкова безгрижни както преди.Приятелството им се загуби,но дали беше късно да се възвърне това вече не се знаеше,а скоро може би щеше да се разбере.Емили реши,че тази вечер ще се забавлява и ще спре да мисли за проблемите и интригите ,които и се случваха,защото един път се живее и не трябва да ти пука за другите ако на тях не им пука за теб.
-Как да ми се струва,Спенс..добре е особено щом те и виждам!

Гост

Ем си падаше по такива неща ..партитата и бяха в кръвта, за разлика от мен. Това всъщност трябваше да бъде бал, но определено повече приличаше на парти. Въпреки, че всички бяха с изтънчени рокли, не липсваха и пияните тийнейджъри, въргалящи се по пода или натискащи се в някои ъгъл. Няколко минути, или може би повече от няколко стояхме без да промълвим и думичка. Наблюдавах пристигащите и заминаващите си хора. Партито беше в разгара си и имаше много такива, които тепърва пристигаха, но също така много от тези, които пияни или надрусани си тръгваха. Нямах нищо против това, което правеха, е може би не точно нищо, но всичко беше полезно с известна мярка.
- И аз много се радвам, че дойдохме заедно Ем. Трябва да се виждаме по- често. Не мислиш ли, че приятелството ни малко западна ... - казах и и забелязах, че опашката за пунш е понамаляла. Преди да ми отговори тръгнах към масата със пунша, Ем ме последва и неусетно стигнахме там.

Гост

Времето минаваше бързо,а той се чудеше какво става с него и Хана ходят ли или не.Той беше объркан много,чудейки се какво да прави,защото харесваше това момиче много ,а и му личеше.Той реши да отиде на бала макар ,че не му се ходеше в много с цел да я види и да разбере какво става с нея и дали ще го бъде или няма да го бъде.Всичко си имаше граници ,а на него му писнаха да го разиграват.Той влезе в залата и я видя-тя беше толкова красива,че съвсем забрави за какво трябваше да говорят.
-Здравей,Хана..трябва да поговорим!

Днес наистина беше много откачен ден. Първо бях на среща с Джъстин и тогава се появи Куук. И типично в негов стил провали всичко..или пък не.. Бях прекалено объркана за да мисля. Единствено знаех, че трябва да се извиня на Джъстин и да поговоря с Куук.
На всичкото отгоре трябваше да организирам и Балът. Добре, че имах приятели, които доста ми помогнаха. След дългите часове, прекарани във физкултурният салон, организирайки днешният бал, беше време да се погрижа за себе си.
Прибрах се у дома и си взех един душ. След това облякох една рокля и оправих косата си. Взех си чантичката и излязох. След няколко минути бях пред училището. Паркирах колата си и тръгнах към салона, където беше балът. Явно всичко вече беше започнало и аз както винаги закъснявах.
Повечето от учениците бяха вече пияни. Сигурно след това злият директор щеше да ни накаже за дето сме сложили алкохол в пунша.
Сега имах по-важна работа, от това да мисля за наказанието. Трябваше да открия Джъстин .. и Куук и да си изясним всичко.Но първо минах и си взех чаша с пунш.
През това време чух гласа на Джъстин.
-Здравей,Хана..трябва да поговорим! - каза сериозно той.
Аз се обърнах и го видях. Наистина беше сериозен.
-Да..да.. знам. Първо искам да ти се извиня за онази случка. С Куук ..- направих малка пауза, защото не знаех дали да му разкрия всичко.. Нещата с Куук винаги бяха сложни.
-Та.. какво искаше да ми кажеш?

Гост

Фреди не беше посещавал часовете в училище от няколко дни.. или може би седмица, но въпреки това знаеше, че ще има бал днес. Говореше се за това от месеци. Той не познаваше много хора, но все пак имаше малко приятели. Взе си един бърз душ и се облече. Не се забави много в подготовка..
Качи се в старата си кола, която по чудо все още вървеше. След около десетина минути той беше на паркинга пред училището. Запъти се към салона като се сблъска с куп пияни деца.
Явно партито вече беше започнало. Фреди се оглеждаше и се надяваше да види някой познат, но беше почти безуспешно. Затова реши да вдигне настроението си с малко алкохол...по-точно пунш. Наля си една чаша и тръгна на някъде. Без да иска се блъсна в едно много красиво момиче. Тя изпусна чантата си и Фреди се наведе за да и я подаде.
- Извинявай. - каза тихо той.
Докато се надигаше, той погледите им се срещнаха. Боже...тези очи, това лице, това тяло му бяха толкова познати...но не знаеше от къде...

Докато Ефи гледаше да не се мярка пред Даниел, защото по незнайна причина му беше ядосана (тревата и алкохола имаха пръст в това, така бяха размътили съзнанието и', че не знаеше къде се намира). Докато го отбягваше отиде да си вземе още една чаша от онзи пунш с високото съдържание на алкохол вътре. Докато вървеше към масата си се сблъска с едно момче и изпусна чашата си.
- Извинявай. - каза тихо той, а после погледите им се срещнаха. Той определено беше много познат на Ефи, но нали не...? Не нямаше начин да е възможно, това което тя си мислеше. Сигурно и' се привиждаше ... нали!?
- Ъм ъм...Фредиии? - като започна да мига бързо като си мислеше че силуетът пред нея ще промени образа си, но не...

Гост

Това момиче наистина изглеждаше много познато на Фреди. Но той не знаеше от къде. Дали не беше някоя от миналото му? Каквото и да е било то... Искаше му се да си спомни и тогава тя каза името му.. Странното беше, че никога не се беше срещал с това момиче в училище. Сигурно защото от началото на учебната година той беше посещавал училище само няколко дни.
- Ти...ти... Ти от къде знаеш името ми? - Фреди беше леко объркан..леко уплашен. Нещо го караше да се махне от там, и то на мига.. Но нещо вътре в него не му позволяваше.
- С теб не се познаваме.. не..не..не се познаваме.. - повтори го няколко пъти, опитвайки се да си повярва. Щеше да полудее ако останеше там, затова реши да избяга от препълненият салон с пияни деца. Фреди започна да бяга на някъде...без посока. И ето, че се озова в един от кабинетите. Беше тъмно, но успя да разпознае кабинета.. Препарираните животни бяха навсякъде.. Седна на пода и се опита да си спомни нещо..но нямаше успех.
И ето, че красивото момиче отново се появи.. Дали не полудяваше вече? Не...беше пил само една чаша пунш.. даже не беше успял да я изпие..
-К..коя си ти?

Добре това наистина започна да става мно-о-ого странно. Ефи определено бе попрекалила тази вечер и нямаше никакво намерение да пие или пуши нещо освен цигари - повече тази вечер.
Момчето изглеждаше доста объркано, но не колкото самата Ефи, защото тя...тя определено мислеше, че сънува, защото това беше нереално. Фреди бе умрял, преди една година, бе убит от терапевта и', а сега стоеше точно пред нея, гледайки я с недоумение и незнаещ какво става.
Той побягна и оу супер сега явно щяха да си играят на котка и мишка. Еф свали токчетата си и ги взе в ръце, като побягна след момчето.
- К...коя си ти? - попита я той след като го намери в една от класните стаи.
Елизабет се засмя иронично и му отвърна:
- Въпросът не е коя съм аз, а кой си ти по дяволите. Не знам, от къде знаеш за...Фреди, но определено няма да е в твоя полза ако си играеш игрички с мен, разбра ли. Не знам, как си придобил неговия външен вид...сигурно чрез някаква пластична операция или нещо подобно, но не смей да се представяш за него. Той е мъртъв...и така ще си остане. - каза ядосано и излезе от стаята насочвайки се обратно към салона.