Rosewood {2010}

Гост

Времето бе идеално за разхотка.Слънцето печеше, а вятъра разхлаждаше сълните лъчи.Намъкнах се в една роклю и излязох от нас.Реших че днес ще се разхождам и парка в Роуззуд.След 15 минути обикаляне по улиците стигнах началото на парка.Минах през най-близката бутка и си взех една кола.След което тръгнах по правата алея с множство пейки и малки храстчета.Рагледана в телефона си нещо ме връхлетя или аз него бе все едно.Надигнах глава и видях едно симпатично моммче с тъмна коса.
-Съжелявам! - започнах да се оправдам аз.

Гост

Вкъщи правеха ремонт, който продължаваше вече 2 седмици. Още когато се събудих родителите ми ми бяха казали, че ще е по- добре да изляза и да подишам малко чист въздух. Без съмнение бяха прави и веднага след като се нахраних излязох. Първото място за което се сетих беше парка. Розуудския парк беше много спокоен и красив. Сякаш това бе единственото място в което нямаше значение кой си или пък за кого те мислят хората. Беше минало доста време от последния път когато бях дошла тук и мястото ми се стори още по- приветливо и красиво отколкото е. Само няколко крачки след като прекрачих входа вече се чувствах по- спокойна отколкото някога съм била. Бях се загледала в няколко играещи си деца, когато без да искам се блъснах в едно момиче. Беше много красива. Имаше тъмно руса, почти кестенява коса и кафеви очи. Чувствах се адски неловко, защото аз бях виновна, а тя се извиняваше.
- Няма нищо, аз бях виновна, аз съжалявам .. - казах ѝ.

Гост

-Не аз съм виновна..-засмех се аз.
-Аз съм Аби!Приятно ми е! - усмихнах й се и й подадох ръка.Вгледах се в лицето й.Имаше издължено лице със тъмни очи и доста мила физиономия.Тръгнах към една близка пейка.Стояща под един голям дъб."На колко ли години бе??" зачудих се аз.За да има толкова дебел дънер и толкова много клини - отговора беше много.

Гост

Казваше се Аби. Името беше много хубаво ..
- Аз съм Спенсър, и на мен ми е приятно. - усмихнах ѝ се.
След като се здрависахме тя ме погледна и се запъти към една пейка. Не знаех дали трябваше да я последвам и дали щяхме да завържем някакъв разговор, но рискувах и тръгнах след нея. Мястото беше приятно, защото слънцето грееше силно, а пейката беше разположена точно под едно огромно дърво, навярно дъб, което правеше сянка. След няколко минути неловко мълчание, което си беше неизбежно при ново запознанство реших, че трябва да завържа някакъв разговор. Първите банални въпроси, които ми минаха през главата бяха от рода на 'На колко си години', 'Къде учиш' и още поне стотина, но знаех, че не е добра идея да я подложа на разпит още от първия път.
- Е, какво те води тук в такъв горещ ден? - да, това беше творението на страхотната ми логика.

Гост

Спенсър - името беше нестандартно, но много ми харесваше.Дори бих казала, че ще се зарадвам ако нашите ме кръстят така.Но затова беше прекалено късно.
-Исках да се разходя, а и в апартамента ни е прекалено горещо. -засмях се аз.
-Ами ти? - попитах аз също.
Изглеждаше доста по малка от мен може би 16 или 17.

Гост

- Aми правим ремонт и .. да кажем, че вкъщи не е много приятно, но пък за мой късмет е хубав ден за разходка.
Деня наистина беше хубав за разходка. Птичките пееха и слънцето грееше, какво по- хубаво от един такъв ден? Честно казано на мен слънцето не ми се отразяваше много добре .. Повечето хора харесваха много такива топли дни, но аз не можех да разбера какво му е хубавото на това да е лято.
- Значи да предполагам, че обичаш до болка топлите летни дни? - засмях се, защото това предполагаше да бъде шега, тъй като тонът ми беше доста съркастичен, но не мисля, че прозвуча като такава и нищо чудно момичето да се обиди и да ме намрази след проявяването на 'невероятното' ми чуство за хумор, но при въпросната шега най вероятно последствието щеше да е отегчение до смърт.

Гост

Засмях се.
-Aко означава да стоя цял ден на припек в39C, не.Но това принципно не ме е най-зле когато е горещо. - засмях се отново аз.
-Ами ти?еобичаш ли лятото?
Тонът ми бе доста странен и Спенсър може би ме помисли за някой психопат.Засмях се за пореден път, но този път на мислите си.Дори се почуствах нелофко, от това да направя лошо първо впечетление.

Гост

- Ами да, не го харесвам много, всъщност вобще .. пфф кого заблуждавам, мразя го..
.. Аби очевидно не ме намрази след проявяването на шегата ми, дори се засмя което много ме очуди, попринцип никой не се смееше, или може би се смееха, но аз не обръщах особенно внимание.
Мисля, че това неловко мълчание настъпи отново. Не знаех какво още да кажа и реших, че може би щеше да е добре да оставя Аби да заговори този път.

п.с; съжалявам за краткия пост ама мозъка ми заби sadno

Гост

-На колко си? - измъмрих аз.Господи, възмущавах се от себе си и от малоумието си.Наистина мълчанието бе доста неловка ситуация, но да говориш глупости на ляво и надясно беше по зле.
Размърдах се, и се наместих по удобно.Не че ми беше неудобно но трябваше да бъде знак за начало на разговор, колкото и глупав да бе той.

ПС;; няма проблеми ии..съжелявам че в моя няма и едно смислено изречение! ;дд

Гост

Попита ме на колко години съм. Очевидно тя беше по- голямата от нас двете. Не само държанието, но и външността и го показваха. Попринцип навсякъде където да отида бях по- малка от всички с които се запознавам и с които завързвам някакво приятелство. Отчасти бях свикнала и това нямаше проблем, но не исках винаги да ме мислят за малкото момиченце, което не знае нищо за живота, защото определено знаех неща за живота и то много. Въпреки това никога не съм имала намерението да лъжа за годините си или нещо такова.
- На 16 .. А ти? - казах и като очаквах нейния отговор да е 18 или нещо от сорта.

Гост

Можех смело да кажа, че изглеждаше големичка за 16, но не и прекалено.
-Съвсем малка разлака аз съм на 19. - засмях се аз в отговор на въпроса й.
Беше традиция при мен да се запознавам с хора или по-големи или по-малки.Е разбира се имаше и малки изключения, които се брояха на пръстите на едната ми ръка.
Извадих телефона си погледнах големият екран.За щастие никоя заблудена душа не бе званяла.Засмях се на ум и погледнах Спенсър.

» Alison Rosewood
» Германия 2010
» Paris, France - 2010