Имението О'Конър

Гост

Крис излезе да ми донесе нещо. Върна се с една тениска, която разбира се щеше да ми бъде оляма, но по-добре от някаква си къса рокля.
-Да, благодаря!
Превключвах каналите, търсейки нещо интересно, но имаше само някакви тъпи шоута.
-Да! Само реклами, и реклами.
Гледах телевизора с отчаяно изражение, докато говорех на Крис. Реших да го поканя да ми прави компания .. и без това ми беше тъпо. Хубаво щеше да е да с поговоря с приятел
-Хей, ела да ми правиш компания. Тъпо ми е.

Гост

Така или иначе нямаше какво да се прави, малко компания от нейна страна щеше дами е приятна. Настаних се при нея и се загледах в телевизора, чиито програми се сменяха и сменяха. Тя беше по-непостоянна в това тношение, дори от мен.
-Хайде спри се на нещо.
Настоях аз, защото ако продължавам да гледам сменящите се програми следмалко щеше дда ми се завие свят. Най-накрая обаче тя се спря на някаква програма.
- Майка ти няма ли да се притесни, като не се прибереш? Все пак при всичко случило се в живота ти. Аз ако бях на нейно място щях бая да се притесня.
Така си и беше, ако не я беше предупредила, какво ли можеше да мине през главата на жената. Все пак някаква откачалка заплашва дъщеря й, а тя не се прибира.

Гост

Той седна до мен. Загледа се в телевизора, докато аз сменях програмите през чести от секундата. Не можех да намеря нещо интересно. Накрая попаднах на някакъв музикален канал и реших да оставя него. Малко музика нямаше да навреди. Крис ме попита дали майка ми нямало да се притесни.
-Не, няма. Не й пука за мен .. чудя се как въобще се съгласи да наглежда и Джо. И след "всичко случило се в живота ми" тя още повече се отчужди .. сякаш аз бях виновна.
Загледах се в краката си и си мислех, че майка ми бе един от най-ужасните хора в живота ми. Не й пукаше за мен, за нея бях нищо.. абсолютно НИЩО .. Сякаш не съществувах. Беше се разболяла, аз й помагах и тя пак ме ненавжидаше по незнайно каква причина. Мразеше ме, но въпреки всичко аз дълбоко в сърцето си таях някаква обич към нея - все пак ми беше майка.

Гост

-Убеден съм че и пука. Това че не го показва не значи, че не те обича. Защо иначе би дошла тук с теб. Ако е такак както ти мислиш, тя щеше да те остави да се оправяш сама.
През целия си живот аз винаги съм се оплаквал от прекаленото внимание на родителите ми. От прекалената им любов. Имах чувството, че ме задушават с всичко. Притесняваха се прекалено много, винаги искаха да знаят какво се случва с мен. Не можех да оставя нищо, което да си е само за мен те винаги се бъркаха. Но сега като се замисля, някои хора мечтаят точно за такава родителска обич.
- Май е по-добре да сменим темата? Накакви предложения?
Нямаше смисъл да обсъждаме такива неща в момента. Просто щеше да е много по приятно да говорим за хубави неща, вместо за лошите неща от живота, които всъщност бяха неизбежни за всички.

Гост

-Не - не й пука! Дойде с мен, само за да й давам пари. Тя е използвачка! Затова сестра ми си тръгна от нас. А баща ми - той беше, човекът, който ме обичаше - той беше единственият, който ме е обичал през целия ми живот! Явно просто трябва да продължа.
Крис предложи да сменим темата - нямах нищо против! Не ми се говореше за .. лошия ми късмет, който ме сполетява през целия ми живот.
-Добре .. нека да е за нещо .. по-забавно! Отново те срещнах и говорим само и единствено за миналото ..

Гост

_А ти за какво очкаваше да говорим за бъдещето ли?
Kазах тези думи и се засмях. Беше абсолютно нормално да говорим за миналото. Все пак не се бяхме виждали толкова отдавна, имаше много неща да наваксаме и много теми да обсъдим. Щеше да е старнно, ако говорехме за друга, но това си беше напълно нормално. Въпреки че миналото по някога е болезнено, то е било неизменна част от животите ни преди и завнаги ще си остане спомен.Но да, до някъде вече бяхме изчерпали темата за миналото и беше по-добре или да погледнем към бъдещето, или просто да се спрем на настоящето.
- Добре тогава да гледаме към бъдещето. Къде се виждаш след три години?
Щом толкова държеше на бъдещето ето и сега бъдеще. И то не чак толкова далечно. Три години щяха да излетят бързо та бързо.Човек дори нямаше да ги усети, а после ще се чудим как времето лети и дори не сме усетили минаването му. Времето си летеше.
-Ако искаш да те оставям да си починеш?

Гост

-А ти защо забравяш настоящето ??
Попитах го с очудване .. или не му се говореше .. или .. не знам, но и за бъдещето не ми се говореше. Говореше ми се .. не знам за нещо друго, но не и за МОЯ живот. Бях любопитна какво е правел през изминалите години, как е бил живота му .. очевидно се е уредил - имението му е прекрасно!
-След три години? Пфф .. откъде да знам. Може бии .. завършвам маркетинг и започвам да изкарвам добри пари. А ти ?? Някоя специална в живота ти, с която да се забиваш???
Чудех се сама на себе си какво говоря. Явно бях пияна, но какво ми пука - по-добре той да ме гледа пияна отколкото майка ми и сина ми. Крис ми предложи да ме остави, но нямаше да му позволя - дори и той да беше уморен.
-Нее .. Стой си. Въобще не ми се спи. Говори ми се с някого.

П.п. Ще излезна замалко и се връщам след 15-тина минути.

Гост

– Не съм го забравил, то си е неизменна част от нас, част от което не можем да се измъзмъкнем, точно както са миналото и бъдещето. Въпроса обаче е дали ще успеем да го изживеем правилно. Ако питаш мен това е най-трудната част от всичко.
Тя ме накара да се замисля над живота, който всъщност си беше пълна лудница. Както казваха родителите ми днес може да ни има, но нищо не е сигурно за утре. И си беше точно така. Никой не можеше да ми грнтира, че няма да умра утре или дори още сега след като си легна. Това е въпрос на съдба, шкоято аз вярвах. Вярвах, че всичко е предначертано и всяко нещо се случва, защото има някаква причина.
- Ти се забавляваш на въпроса си, но кой знае може след три години да имам халка на пръста и дете. Това не е нещо, което мога да ти кажа от сега. Да не би ти някога да си си представяла, че ще станеш родител едва на 16 години?

Гост

Хареса ми отговорът му. И бше доста прав - не може да избягаме от това, което ни сполетява .. за жалост.
-Абсолютно си прав.
И, да забавлявах се на въпроса си .. беше шега все пак.
-Не, не съм си представяла, защото стана толкова неочаквано, че си нямаш напредстава.
Бях доста саркастична ..
-Добре .. как се казва тогава .. или е повече от една?

Гост

- Хмм... Май сега аз ще съм този, който ще бъде разпитван? Добре хайде ще съм честен, защото все пак ти не си ме излагала поне за сега.
Какво се очакваше да и кажа, да срещам се с едно момиче, но това не ми пречи да спя и с други, защото връзката ни се води отворена. Пълни глупости! Дори на мен ми звучеше смешно. Но погледнато реално си еше самата истина. Точно това бях направил.
- Ами казва се Стейси, но връзката ни се води отворена.- казах и замълчах за момент. - И нали се сещаш, че аз съм мъж... И така да се каже се поддадох на изкушението.
Както ме гледаше сериозно, така изведнъж Кайли се разсмя. Не можех да разбера какво и стана. Това си беше пълна лудост. Всички ме обвиняваха за това, а тя просто започна да се смее. От една страна се почувствах добре, защото не ме мисли за буклук, но от друга стана изобщо не разбирах какво става.

Гост

-О, разбира се, че ще бъдеш! Досега аз бях на "Горещия стол".
Зарадвах се, когато ми каза, че ми има доверие! Разказа ми з момиче на име Стейси и за тяхната отворена връзка! Започнах да се смея, а той ме гледаше супер странно.
-Господи, това е толкова яко! Можеш да си правиш каквото искаш!
Не бях сигурна как ще реагира на отговора ми, но какво да се прави - така мислех. Лично аз бих се съгласила на такава връзка .. обичам свободата!
-Тоееест .. спиш, с когото си искаш? Това е супер! -казах аз и му се усмихнах - И аз обичам свободата!

Гост

- Преполагам че е супер, но каогато всички започнат да ти мрънкат се убеждаваш, че е по-добре да си само с една. Някакъв луд ми звъня по телефона ме заплаши. Каза нещо от сорта на " зная къде живееш, а ти не знаеш нищо за мен". Можеш ли да повярваш, аз бях напълно втрещен.
Тя ме гледаше с изучаващ поглед и до някъде невярващ. Какво да не би да не ми вярваше? Но честно казано и аз сигурно нямаше да повярвам, ако някойми беше казал нещо такова, но на менми се случи от първо лице. А това можеше да е малко плашещо.
- Аз също обожавам свободата си, но кагато някакъв непознад те вземе по прицел и на всичкото отгоре Клюкарката разпространи това, че си спал и с двете си е направо дразнещо, но какво да ти кажа. Този е град е....
Още не можеше дами го побере ума, как може в толковамалък град, да те преследват толкова много хора. Нямаха ли си собствени животи, та се бъркаха в чуждите?

Гост

-И какво ти пука какво говорят хората? Ти си си ти! Това е - да те приемат, ако искат.
Опитвах се да му обясня, че е важно какво мислят приятелите и близките ти, а не някакви непознати кибер негодници!
-Клюкарката? Тя не е могъща! Сигурно само кибер пространството я прави могъща .. защото никой не знае коя е всъщност. Да не ти и пука! Спи си с когото искаш .. аз лично бих дала всичко за подобна връзка ..
Наистина града криеше доста пикантни тайни, които сигурно щяха да излезат наяве съвсем скоро, но какво да се прави - тихите води са най-дълбоки.

Гост

- Да може да е могъща само там, но е достатъчно да разкже на всички за мен. Не мога да понасям тази кучка, както и всички останали, които се бъркат в чуждите животи. какво това да не им е нещо като професия?
Бях бесен точно в този момент, но какво да се прави. Тя беше права. Не трябваше да ми пукак какво мисллят другите това си беше моят живот и аз ще си го живея както аз си искам, а не както другите искат. Вече нямаше да позволявам на другите да се бъркат в живота ми.
- Права си! И аз харесвам връзката си, мильони мъже мечтаят да са на моето място, а аз го имам и не смея да се възползвам. Ще правя секс, с който си искам и когато си поискам.
Точка. Тази тема вече беше напълно затворена. Приключих с това да позволявам на другите да се бъркат в моите лични работи, ако живота им беше толкова скучен, то трябваше да си намерят друго занимание.

Гост

-Разбира се, че съм права - аз винаги съм права! - засмях се.
Тази "Клюкарка" наистина беше злобарка, но явно е някоя, която познава всеки в този град, за да разкрива мръсните им тайни на всеки!
-Разбира се, че искат да са на твое място .. кой знае колко е яко да спиш с различна всяка вечер .. поне не се чувстваш като девственик. Аз лично не съм правила секс от .. 2 години! -в този момент избухнах в бурен смях и бях сигурна, че и Крис ще стори същото .. кой няма да се смее на жена, която не е спала с мъж от 2 години.

Гост

- Няма нищо лошо в това да не си правила секс от толкова време. Но пък се съмнявам това остане така за дълго. Все пак в този град можеш да очакваш всичко.
Така си и беше. Това яе един яовек не е правил секс от дълго време не значи, че е луд или особняк. Някой хора го правят само след като са срещнали правилния човек, а не просто за удоволствие. Аз я разбирах напълно, все пак имаше син и трябваше да внимава какво прави най-вече зареди него.
- Разкажи ми нещо повече за малкия. Предполагам смяташ да останеш тук за постоянно? И всъщност къде живеете в момнта.- замислих се за момент.- Хмм май това са въпроси, които не бях успял да задам до сега, но нали знаеш никога не е твърде късно.

Гост

-Най-вероятно ти се един от малкото, които биха казали това.. Благодаря за разбирането! Малко хора бихс проявили такова.
Крис започна да ме разпитва за Джо и за много други неща .. очудвах се на интереса му, но защо само за мен трябва да говорим ..
-Нямаа нищо за разказване! Важното ти го казах. Да .. сигурно оставаме за постоянно. Ела някой път и ще видиш къде живея ... Добреее! Нека спрем да говорим само за мен! Какво ти се прави?

» Имението на Лаурен Де ла Ру и Себастиян Греймарк