Гората

С надеждата за нещо различно и разведряващо ,Емили се беше тръгнала с колата незнайно къде.По радиото беше почнала песента на Rihanna-Te amo ,а тя мразеше тази песен и протегна ръката си за да я смени когато изведнъж усети,че се блъсна в някаква кола.Ем остана на място без да може да помръдне и без да знае какво става.Тя отвори врата на колата си и слезе с надеждата човека ,на който беше блъснала колата да е добре.
-Извинявам се много,нали сте добре?!-затъхано и уплашено каза тя.
-Ще платя за щетите.-казвайки това тя се обърна и видя кой е човек от една страна се зарадва,но разбари се после се осъзна.Зарадва се,защото щеше да се запознае с красавец макар и при тези обстоятелства.

Изглеждаше всичко беше добре и тя се успокой.
-Здравей и на мен също аз съм Емили.Жалко ,че се запознахме по такъв начин,но се случват и такива неща.-леко се усмихна и погледна към него.
Тя не беше забелязала,че са спрели точно пред гората,но това нямаше и голямо значение.Ем видя пейка и тръгна към нея за да си отпочине ,не че беше правила кой знае какво,но все пак да може да се възползва от това да се поопознаят.
-Какво те води теб на сам?

Тя се чувстваше изморено и напрегнато и точно в този момент наистина й трябваше да общува с някой и се радваше,че това е момче,защото освен със Спенсър и Хана и понякога Ария тя с други момичета не можеше да понася и да говори с тях като хората.Но разбира се щом ставаше дума за момчета и то при това хубави тя беше вашия човек.Обичаше да флиртува и да се зарибява,но честно казано май вече почваше да й писва.Тя усещаше тази липсва,която нито секс нито алкохол може да заместят.Ем се опитваше на няколко пъти да създаде сериозна връзка,но разбира се нищо не ставаше -момчета иска просто секс от нея.Така,че тя сега искаше да кара леко,а и не знаеше какво иска момче.Те едва бяха се запознали,а в главата й толкова много мисли навлизаха.
-Просто карам..няма причина.-усмихна се тя,а той седна до нея.

Бастиян беше напълно млъкнал, но не мислеше както обикновено. Обикновено той беше потънал някъде надълбоко във водата на морето, изпълнен с мисли, които попирнцип не го касаеха много.Той просто се беше замислил за тези недостъпни за него, дори крайно досадни думи.
Ала сега думите не се въртяха из главата му, тя започваше да го поболява леко, но това се лсучваше често. Веднъж тази болка го бе докарала до мисълта, че беше за елкар, но той почти никога не беше боледувал и не харесваше мдокторите, които не, че щяха да му забиват инжекции, той нямаше против, ала не беше свикнал с всичките тези хапчета, които искаха да му ги набутат в устата. Колко противно от страна на медицината.
Те дойдоха в гората. Себастиян почувства мириса на зелено, колко прохладно беше и колко свежо. Всичко това сякаш прочисти натежалата му глава и мислите му, които също се спотайваха и правиха болката ужасна.Малко непоносима...
Почивств как въздуха разхлажда кожата му и прониква отвъд нея, навлизайки навътре и усещаше вече тялото си леко.
Алекто седна и се загледа в Себастиян , който все още се радваше на тази лека хладина, която толкова искаше през последните няколко дни. Той го намираше за необичайно идването в гората, особено с дънки и не за туризъм, но всъщност сега харесваше това място.
Той отиде до нея, но вместо да се облегне не някое дърво , той направо легна, като усети сухите съчки под гърба си, усещаше ги толкова ясно, сякаш въобще не беше облякал блузата си, която така или иначе си беше много тънка.
-Тук ли идваш? - попита той и сега отвърна, с леко извиване на устните си, на нейната усмивка. - Повечето момичета ходят по главната улица, пълно с магизини и гледат да са сред хора, за да ги забележат. А може да съм сбъркал? - отбеляза той и прикова погледа си към нея.