Гората

Гост

Бях станала рано сутринта, защото исках да се разходя в гората. Обичах такива сутрини, защото можеш да наблюдаваш как животинките се разхождат спокойно около теб. Имах слабост към животните, абсолютно към всички. Докато се разхождах обаяе видях умряла сърна, а до нея убито лежеше и още едно сърне, което беше съвсем мъничко. Това много ме разтрои, приближих се до сърнат авече плачеще и се опитах да спра теченето на кръвта, но не се справих особено. Сълзите сами се стичаха около страните ми, просто не можех да ги спра. Какво им бяха направили тези невинни животинчета, за да ги убият. Стигнах до една от пътеките, но краката ми не ме държаха. Цялата бях оцапан с кръв и просто седях отстрани и плачех неспирно. По пътеката се появи едно момче, което се спря до мен, за да види добре ли съм. Не се бях успокоила напълно затова единственото, което успях да кажа беше името ми.
Момчето стоя до мен, докато не се успокоих и вече можех да говоря, а вярвайте ми това ми отне доста дълго време. Предполагам, яе след като му кажа какво се е случило ще ме помисли за луда, но нямаше значение.
- Ами..- казах и си поех дълбоко въздух.- Докато се разхожадах в гората намерих убито малко сърне и и майка му.- отново сълзите ми запоянаха да се стияат.- Опитах се да спра изтияането на кръвта на голямата сърна и затова сега съм цялата в кръв. Това беше общо взето. Предполагам, яе сега ще ме помислив за луда, но аз просто много обичам животните.- казах всичко на един дъх и тогава се усетих, че не знам кое е това момче. - А ти си ?

Гост

Нов град,нова задача.Денят беше хубав и топъл,но за жалост съжалявах бедния Джъстин,защото не виждах как може да вярва на вашата красива ,чернокоса Стейси.А тя защо ли го лъжеше за кръвта.
Стейси,Стейси недей така измисли по-добра версия.Аз зная всичко.Внимавай да не разкажа на всеки.Поправи се и престани да лъжеш горкото момче,защото лошо ти се пише.Хубавица като теб ,разхождайки се вечер сама в гората..стават злополуки.

Гост

В последно време много неща ми се бяха струпали,проблемите с брат
ми,развода на нашите и какво ли още не,за това реших да си взема една
дълга разходка в дъбовата гора,която се намираше наблизо до
Роузууд.Качих се в коженото купе на колата,а когато двигателя замърка се
почувствах значително по-спокойна.Натиснах педала на газта и тръгнах по
тесните улички на града,а след това по магистралата.Отбих се по един
черен път,който водеше до малката река минаваща наблизо.Паркирах в
сянката на един дъб и слязох набързо от колата.
Тръгнах между познатите дървета към мястото,то където се чуваше шумяща
вода.Само след минути се намирах пред поточето.Приближих се и стъпих
неуверено на един камък,приклекнах и потопих върховете на пръстите си в
хладната вода.
Чух шум зад себе си и рязко се обърнах като нестабилния камък под краката
ми се заклати силно и едвам успях да се закрепя.Изправих се и заотстъпвах към
подножието на близкото дърво като се оглеждах за това,което ме беше стреснало.

» Гората