Starbucks coffee

Заглавие: Re: Starbucks coffee Съб Апр 07, 2012 11:09 am

- Цяла сутрин се налагаше да не идвам на нито една лекция, за да не ми се налага да я гледам. Тя е просто... плашеща.- оплакваше се Луис на най-добрия си приятел - Рик Гарнъм. Двамата бяха почти еднакво гадни по характер, затова бяха досущ като братя. - Виж, Рик, трябва да затварям! Ще се видим довечера на партито на Ванеса!
С тези думи момчето прибра телефона в якето си и отвори вратата на кафенето. Попринцип не обичаше да пие нищо, което не е алкохол, но в момента имаше огромна нужда от кофеин. А имаше ли място, с по-добро кафе от Starbucks? Класика.
Причината, заради която Луис беше толкова ядосан, бе дъщерята на директора - Анна. Тя беше далеч от предпочитанията му за момичета - носеше очила, винаги връзваше косата си на опашка и винаги се носеше така, сякаш е облякла първото, което й е попаднало в ръцете. Но наскоро той откри, че Анна може да изглежда задръстена, но всъщност е много хитра. Бе му преложила една изкушаваща сделка - той да прави каквото си поиска, а тя ще се погрижи да не го изритат от университета и да получава само добри оценки. Да, това изглеждаше доста примамващо, но заслужаваше ли си да разваля хубавата репутация заради свободния живот? Труден въпрос, по който освен Луис, засегна вече и Рик.
Туш, приятелю. Туш.
Но сега той трябваше да се разсее с нещо. Довечера бе партито на една от най-готините студентки в града, а на него не му се искаше да се появява така, сякаш току-що е бил заложник на група откачени готвачи, които са го карали да изпие 3 литра лимонен сок. Той трябваше да бъде звездата на купона - знаете, онези момчета, които имат по три момичета в скута и питие във всяка ръка.
Луис поклати глава и се огледа наоколо. Къде беше поръчката му, за бога ?! Само след минути обаче, топлото му кафе вече бе пред него и го подканваше до отпие една голяма отпускаща глътка. Разбира се, сервитьорката отнесе няколко злобни погледа и щипка сарказъм от страна на студента, но тя би трябвало да е свикнала. Все пак... Ами всъщност няма причина, просто трябва да е свикнала.
Той съблече черното си спортно яке и го остави внимателно на стола до него. Бе самичък тук, така че едва ли на някой щеше да му пречи. А дори и на някой да му пречеше, на момчето нямаше да му пука особено. Той отпи малка глътка от кафето си и затвори очи. След секунди около него зазвуча песента I Can't Stop на Deja vu. Една от любимите му песни, като пренебрегнем факта, че е доста стара. Всъщност той я харесваше не толкова заради мелодията или текста, а заради спомените, които му навяваше тя. Луис затвори очи и се върна назад във времето, в годините, където беше най-щастлив. Ех, как искаше да върне времето назад.

Заглавие: Re: Starbucks coffee Съб Апр 07, 2012 11:29 am

Седях може би вече час пред гардероба си и нямах представа какво да облека днес. Всички ми казваха, че имам странен характер и всеки ден съм много по-различна от предишния. Най накрая се реших, че ще е добре да проверя вече какво има из дрехите ми за лятото. Облякох си някакви къси дънки и тениска.
Когато излязох разбрах, че не е било добра идея да си слагам тези дрехи. Все пак беше началото на пролетта. И все пак винаги съм ходила облечена така без значение от сезона. Лудата ми майка постоянно ми викаше, когато живеехме заедно. Но вече е друго. Обичам да съм свободна да правя каквото си поискам. Реших да се насоча към кафе Staebucks. И без това не го бях посещавала от отдавна. Вървях си и си мислих за много неща. И... Неусетно бях вече пред вратите му. Тогава тям видях познат. Това не беше ли... Луис? Усмихнах се леко и влязох. Той вече беше седнал на една маса. Изненадващо беше, че този път не беше с момиче. Понякога си мислих, че ако бях момче щях да съм същата... донякъде. Той обичаше да използва момичетата, да ги кара да се влюбват в него и да ги изоставя. Да ги кара да припадат само от усмивката му и да искат да могат да го докоснат само още веднъж. Общото ни може би беше, че преследвахме целите си. Или поне аз бях останала с такова впечатление за него. Тихичко застанах зад него и прошепнах в ухото му
-Да ти се смали, ако не познаеш коя съм. -Усмихнах се отново.

Заглавие: Re: Starbucks coffee Съб Апр 07, 2012 4:02 pm

-Да ти се смали, ако не познаеш коя съм. - прошепна нечий момичешки глас в ухото на Луис. Още в мига, в който я чу, самодоволна усмивка прекоси лицето му. Разбира се, той знаеше коя е. Все пак тя бе едно от малкото момичета, които той все още не беше вкарал под завивките си. А повярвай, тези момичета се брояха на пръсти.
- Съжалявам, Алисън, но ще трябва да те разочаровам. Не ми е още време да ми се смалява. - обърна се бавно той и й намигна закачливо. Всъщност не се беше променила много откакто се видяха за последно. Което беше.. преди 2 години? Или може би 3? Както и да е, това не беше от голямо значение. Тя все още беше със същия закачлив характер. Е, може би беше станала малко по-висока и имаше по-женствено изражение, но като цяло си беше същата.
След кратко мълчание, Луис забеляза, че тя все още стои права до него, затова кимна с глава към близкия стол, като я подкани да седне.
- И внимавай с якето ми. Прекалено ми е ценно, за да направиш дори една гънка върху него. - предупреди я той и се усмихна отново. За никой не беше тайна, че той е много суетен и не обича никой да му бута нещата.. а най-малко да дели нещо с някого. Кошмар.
Студентът се пресегна към голямата бяла чаша пред него и отпи една глътка, като след това се обърна към Алисън и я погледна в очите. За разлика от други хора, за него контакта с очи бе изключително важен. Така можеше без проблем да разбере какво си мисли другият срещу него.
- Е, какво ново, малката? Не съм те виждал от... Ами от цяла вечност. - с тези думи, той се облегна на стола и й повдигна вежда, като самоуверената усмивка и за миг не слезе от лицето му. Луис винаги й викаше “малката“, макар, че тя бе само с 2 години по-малка. Но все пак със сравнение с повечето му приятелки, тя беше една от най-малките.

Заглавие: Re: Starbucks coffee Съб Апр 07, 2012 4:55 pm

След като седнах той каза да внимавам да не му навредя на скъпото яке. Може би, ако бях на пет щях да го направя. Тогава имах навика да правя обратното на това, което ми кажат. Опита се да погледне очите ми за това те започнаха да обикалят навсякъде- из другите маси. Знам, че той може да вижда какво чувства човек, но аз добре прикривам емоциите си. Мога да седя и да убия някого без да ми мигне окото, но след това ще ми е тежко на съвестта. Мога да направя всичко, но не и убийство. Винаги съм се стремяла да не показвам емоциите си дори и пред приятели. Това което ми се случва е забранено да се знае от друг. Спрях да споделям от трети клас, когато се скарах с най-добрата си приятелка, а точно тогава ме вълнуваше баща ми, който е изоставил мама след като ме е родила.
-Всъщност нищо. -Прекарах пръсти през косата си. -Все същата ужасна майка, която не спира да ми се обажда. -Завъртях очи, но след това се сетих, че неговата майка е починала. Може би аз бях прекалено сурова с моята, но тя си го заслужаваше. Стана ми малко неудобно, че го казах. Настъпи мълчание и скоро сервитьорката дойде, но аз я разкарах. В момента и без това не ми се пиеше нищо. Тогава се сетих, че има куче. Аз също обичах животните, но просто нямах време да ги гледам. Излизам рано сутринта и се връщам вечер.
-Ъм... Как е кучето ти... Зандър? -Опитах се отгатна името му. Естествено, че не беше Зандър и аз го знаех. Просто исках да намеря тема след като казах онази глупост. Е, вероятно той е нямал нищо против. Все пак говорих за моята майка, но няма значение. Време беше да пренасоча мислите си към истинският свят. След това последва още един въпрос, а дори не обърнах внимание, че не е отговорил на първият:
-Все още ли тренираш бокс? -След това махнах на сервитьорката да дойде и си поръчах Coca-cola.

Заглавие: Re: Starbucks coffee Съб Апр 07, 2012 6:24 pm

Луис забеляза, че Алисън се почуства неловко, заради репликата за майка й. Настъпи едно кратко мълчание, което тя прекъсна с купища от въпроси.
- Зандър? - засмя се тихо той. - Името му е Зевс и добре, въпреки че наскоро е станал прекалено мързелив. А колкото до втория ти въпрос.. Вече не тренирам така усърдно както преди, но когато намеря време отивам до залата.
Той се огледа наоколо, за да открие, че кафенето, което бе почти празно до преди десет минути, сега бе препълнено. Ха, откъде се взеха всичките тези хора?
- Е, как върви с училището? Все още ли всички тичат подир теб, за да изпълняват желанията ти? - усмихна се момчето и облегна лактите си на масата. Всъщност му беше доста интересно да чуе какво става с нея, след като не са се виждали толкова време. Не, че са били най-добри приятели, но може да се каже, че си бяха горе-долу близки. Преди бяха излизали няколко пъти, но само на разходка или на кафе, без срещи. Просто като приятели. Което беше доста странно, като се има в предвид, че Луис не възприемаше на сериозно момичетата. За него те бяха просто развлечение. Нищо повече. И все пак по-добре беше като ги има.
Преди да даде време на Алисън да отговори, момчето я прекъсна като продължи да й задава въпроси.
- Какво става с Тина.. тоест, Нати? И с Дейв? Някой беше споменал, че двамата сте ходили. -Луис не беше сигурен за името на приятелката й, защото тяхната “връзка„ не продължи повече от 1 седмица. Но той бе убеден, че тя ще се сети за коя приятелка й говори той. И все пак, беше по-добре да добави и Дейв.
- Между другото, забрави да споменеш, че днес съм неземно красив. - пресети се изведнъж той и й намигна.

Заглавие: Re: Starbucks coffee Съб Апр 07, 2012 7:56 pm

-Тина, Нати, Дейв... разкарах ги. -Като се засмях заради Тина, понеже името й беше Натали, но всички я наричаха Нати. Всъщност в момента използвах всички. Единствената ми приятелка беше Ариа. Кръстосах крака.
-Междудругото днес изглеждаш ужасно. -Засмях се и той побутна леко кракът ми под масата.
-Шегувам се. И само да знаеш, че изглеждаш много по-добре от неземно красив. -Намигнах му и отпих от колата, която точно ми бяха донесли. Сега бях сериозна, но не исках да разбере това. Всъщност винаги съм го харесвала, но само като приятел. Нищо повече. Не знам... Просто никога не съм се обвързвала за повече от две седмици. Знам, че повечето момчета не търсят сериозни връзки. Аз също. Но мразя да съм обвързана чувствам се като в капан.
-Днес съм много изненадана, че нямам някоя луда фенка покрай теб. Или си резервиран за по-късно? И как върви с момичетата? По-добре, надявам се.-Засмях се. Може би понякога е хубаво да живееш като него и да не те интересува нищо друго освен това, да си с различни момчета всяка вечер (В моят случай). Може и да не изглеждаше добър според някои хора, но за сега му имах доверие и го приемах като приятел.

Заглавие: Re: Starbucks coffee Нед Апр 08, 2012 4:19 pm

Луис поклати глава и се засмя. Чак сега се замисли наистина колко странно е изглеждал без момиче до себе си.
- Ами с момичетата е все същото както беше и преди години. Знаеш... Ходя с нея 1-2 седмици, доверява ми се, спим заедно, оставям и след това тя хленчи няколко месеца. Понякога се чудя дали ми да ми стане жал или да ми стане смешно. - усмихна се той, докато гледаше чашата си и въртеше лъжичката между пръстите си. Кафето му беше почти привършило, докато той се унасяше в приказки. Това беше един от най-лошите му навици - докато си приказваше на всевъзможни теми с приятелите си, той често оставаше твърде дълго и закъсняваше за уговорени срещи. Може би това бе само една от многото причини, поради които баща му вдигна ръце от него и му даде пълна свобода - Луис просто не можеше да се подчинява на чужди правила. Никога.
Студентът вдигна поглед от кафето и се загледа в русокосото момиче пред него. Ироничното бе, че въпреки, че живеят в един и същ град, те нито един път досега не се бяха засичали.
- Та, как така майка ти те остави да живееш сама? Не ме разбирай погрешно, но доколкото си я спомням последния път, тя се държеше доста загрижено към теб. - попита той и повдигна вежда. Всъщност той не се учудваше особено. Алисън винаги е била с доста свободен дух и често казваше всичко в очите на другите, без много да се замисля дали ще ги нарани. По това най-много си приличаха с Луис. Е, с една разлика - в повечето случай на него дори му доставяше удоволствие да гледа как в очите на другия се заражда една смесица от гняв и болка.

Заглавие: Re: Starbucks coffee Нед Апр 08, 2012 6:58 pm

Засмях се. Как майка ми ми е разрешила да съм сама? Това беше теорията, понеже парите бяха нейни.
-Сама си купих къщата. С нейни пари. И после тя полудя. Но след това беше лесно. Изумително, но както казват по филмите "кучешките очи" винаги помагат. -О, да във повечето филми се говори за тях. Просто правиш мила физиономия и готово. Като започнах да й разказвам колко ми е харесало тук и прочие и тя просто реши да ми позволи. В това време телефона ми звънна. Беше майка ми естествено. Вероятно вече беше изместила всички други и ме беше сложила на бързо набиране. Толкова е досадна, че просто няма на къде. Всъщност има- да дойде. Ще е най-ужасното нещо на света. Погледнах Луис и се усмихнах.
-Беше тя. Подлудява ме! -Казах сърдито и сложих ръце на масата и главата си върху тях. Защо го прави? Всичко това? Взех телефона си и го плъзнах по масата към него. Луис го подпря, да не падне.
-Мисля, че ти нямам номера. - Поясних и забих поглед в стъклената чаша от coca cola.

» Starbucks Coffee