Aria Montgomery. Admin
Мнения : 259 Join date : 09.08.2011 Име: : Ариа Монтгомъри Години: : 17 Семейство: : Ally - доведена сестра БФФ: : Elliеnor Grace Pearce , Hanna Marin, Alison DiLaurentis Гадже: : Are you kidding me? xD
| Заглавие: Старата изоставена фабрика Съб Мар 31, 2012 2:38 pm | |
| | |
|
Aria Montgomery. Admin
Мнения : 259 Join date : 09.08.2011 Име: : Ариа Монтгомъри Години: : 17 Семейство: : Ally - доведена сестра БФФ: : Elliеnor Grace Pearce , Hanna Marin, Alison DiLaurentis Гадже: : Are you kidding me? xD
| Заглавие: Re: Старата изоставена фабрика Нед Апр 01, 2012 1:46 pm | |
| Нервите ми бяха бяха опънати и просто не можех да слушам поредните семейни скандали, които се заформяха вкъщи. Не разбирах как издържаха да си викат толкова много и гласа им все пак бе непокътнат. Е да, родителите ми имаха дългогодишен трейнинг в караниците и виковете, но определено главата ми не можеше да изтърпи още глухи крясъци, които минаваха през нея, като някакъв бръснач. Телефонът ми извъня и прекъсна мислите ми за двамата истерици, които се надвикваха на долния етаж. Грабнах тънкия телефон и на екрана се изписа името на Хана. Беше ми пратила смс гласящ ''S.O.S. - изоставената фабрика". Веднага метнах телефона някъде на леглото и се облякох набързо като излязох от нас, стараейки се нашите да не ме видят. Определено не ми трябваше поредната доза конско в момента. И без това имах главоболие, заради кавгите между тях, ако почнеха и по мен да викат сигурно щях да вляза в болница или още по - зле..в лудница, а на следващият ден във всички вестници щеше да пише "Тийнейджърка уби родителите си в изблик на нерви и притеснение". Честно казано се радвах, че изскочи нещо, което да ме накара да се надина от нас. Не ми бе приятно, че Хана най - вероятно се бе забъркала в неприятности, но поне ме бе измъкнала от нас. Взех едно такси и тридесет минути по - късно се намирах в средата на пустоща, близо до фабриката като погледът ми търсеше Хана. Едно глухо иззвъняване на телефона ми, разчупи тишината царяща на стотици метри от тук. Отново бе Хана, но този път ми звънеше. - Хей, Хан къде си, добре ли си? - попитах я предпазливо. - Беше фалшива тревога, извинявай, не си прави труда да тръгваш натам. - чу се от другата страна на слушалката след което затвори телефона. Какво по дяволите!? А сега дори не знаех от къде да си хвана такси, за да се прибера, тъй като бях по средата на нищото, а и тук не ми беше известно да идва някой. Е знаех, че наблизо има шосе към града, но бях прекалено недоверчива, за да се кача на автостоп. | |
|