Disco club Faraon

Бастиян, Бастиян! На къде си тръгнал с алкохол в едната ръка, а в другата...
Другата ръка на мъжа беше празна. Той не се влияеше от хорските клюки, за това, че учител пие и ходи по нощни барове. Дори да беше такъв по професия, въпреки че не искаше, но това беше съвсем отделна тема, на която той не искаше да говори много, но все някога щяше да я развие на доклат, в собствената си глава, той беше човек и всичко се очакваше от него. От жени и алкохол, до приличие и хладнокръвие.
Но Бастиян искаше просто малко веселие, нещо различно от кафето по кафенетата, листовете на бюрото му и естествено непрекъснатите проучвания, които му биваха пратени по пощата и той тярбваше да направи съответното нешо, в любимата търсачка на милиони , Гугъл' , вместо да се разрови в проклетите прашасали книги, които той трябваше да мъкне навсякъде със себе си и да ги подрежда в малката библиотека, с която наскоро се беше сдобил, поради факта че те бяха навсякъде - на бюрото, на масата, в кухнята, в спалнята ( което не беше много препоръчително. Би било ужасно неудобно!) Те сякаш го дебнеха, но тази мисъл цъфваше в главата му след като алкохолът леко действаше. А него тругно го хващаше това, колкото и странно да звучвеше.
Себастиян влезе в бара, който си беше набелязал, още миналия ден, малко преди да стане обяд. беше минал оттук, но сега излеждаше още по-добре.
Той седна на бара и си поръча някакъв алкохол, който го бе видял написан някъде на някаква табела. Думата ,някакво' стана много популярна.
Той седеше до момиче, което го поздрави и му се усмихна. Чаровникът тутакси отвърна на тази сладка усмивка и също поздрави. Тя се казваше Емили. Колко сладко.
- Аз съм Себастиян - представи се и той. - Приятно ми е да се запознаем, Емили
Правило номер едно за свалянето : Назовавай името на момичето. Така то може би щеше да реши, че й помниш името и че се интересуваш от нея. Сега бях заинтересован.

Можеше да бъде ласкател, но определено можеше да бъде и най-сериозния. И все пак той пердпочете тази вечер да бъде ласкател, вместо да се впуска в сериозни разговори, каквито едва ли някой харесваше.
Под 'някой' да се подразбира мъжете. А може би той. Но наистина кой харесваше тези разговори, които накрая винаги ставаха едно пълно клише, съвсем банални, като на някой филм?А в началото на този така 'приятен ' разговор винаги някой започва със своите чувства, да се оплаква, че не знаел какво чувства, че бил объркан. като е объркан да отиде на психотерапевт.
Всякакви хора имаше. Всякакви идеали. Всякакви мнения. Кое по-напред?
Той не сваляше поглед от новата си позната, нито дори когато питието му дойде. Отпи от него, леко премествайки очите си. Имаше вкус на,..Не, не можеше да се определи точно какво пиеше, но ясно се усещаше трапчивия вкус на алкохола, който малко или много кареше мускулите на Бастиян да се отпъснат напълно.
Тя зададе обичайните въпроси, макар че вторият не се понрави на ухажора. И все пак той малко или много беше задължен да отговори сякаш това беше част от ритуала на запознанството.
- На 23 съм. Преподавам в колежа - отговори той и се усмихна, защото сега щеше да върне въпросите, с йо-йо ефекта. Само дето тя му се струваше перкалено млада да работи, прекалено млада да ходи по такива барова. Но той никога не познаваше възрастта на човека пред него, така че нищо не се знаеше. - Ами ти , Емили?- появи се отново онази отчайващо чаровна усмивка.

Бастиян отново отпи от незнайното питие, което си беше поръчал и се наслади на вкуса му. Сега може би разбра, че имаше вкус на бадеми, може би беше бадемов ликьор с още нещо. е беше лошо, но ставаше ясно , че това не беше вкусът на мъжа. Неговият вкус по-скоро беше нещо по-остро.
Обичаше и мента със сода или спрайт, нещо приятно за лятото . Ако беше на плажа винаги човек можеше да го види със зелената течност в ръка, препълнената чаша с лед.
Момичето се оказа на 18. Значи не беше толкова малка, че да ходи по клубове. Това определено го накара да се заинтригувам, защото можеха да го сметнат за смахнат, щом ходех с ученички. Имаше такъв случай, но тя беше колежанка. Както и да е.
Девиз ,, Бъди отворен за новото"
Друг девиз,, Не слушай себе си"
Трети девиз, лично на Себастиян , ,, Не слушай девизи"
И той следваше всичко това, едно по едно, макар нито едно от трите да не притежаваше смисъл за него. и все пак той държеше на малките си принципи, изградени лесно, но трудно спазвани.
Преди да отговори бастиян усети, че се беше загледала някъде, но това не му попречи да я изчака да му отговори. Въпреки всичко животът беше чакане.
- Дизайнер? - възкликна той , леко учуден. - Това е страхотно, но не трянбва ли да завършиш полу-висше или нещо такова, за да работиш подобна професия? - полюбопитства той.

След като попита какво преподава Бастиян,той само махна с ръка.
-История - отговори той простичко и този отговор беше напълно достатъчен за мъжа. Не беше много интересен предмет на учениците му, където и да било, но пък какво, той обичаше да мъчи нещастните душици, имали така и така нещастието да се запишат на негожия предмет.
Себастиян усети някакво напрежение у Емили докато говореше за работата си, но той я изслуша спокойно и мълчаливо, проследявайки всяка нейна дума, която се въртеше на бара оред тях и около питиетата на другите хора.
И като се заговори за питиета, това на Себастиян свърши, сякаш го беше изпил само на две глътки, може би на три, но така и така и не ги беше усетихл, унесъл се някдъе надалеч, от омръзващи му вкус на бадеми , примесен с алкохол, леко тръпчиво, но не достатъчно за Бастиян.
Той беше забил своят поглед в чашата си, на която дъното й се виждаше вече. След това вдигна поглед към Емили и отново се загледа в чертите й , усвоявайки ги като някакво движение, съвсем непознато за него. И въпреки това, той отмести зелените си очи, отново някъде напред, като не искаше да говори за нищо друго , освен за нещо, незасягащо го него самия . Не му се нравеше и този разговор. Предпочиташе да слуша другите и да казваше нещо тук там, но не обичаше да се говори за него.
Точно сега през главата му мина желанието да направи нещо, желаеше нещо, изпълваше го с това, но той така и не разбра какво става.
-От тук ли си? - Превод ,,На близо ли живееш?''
'Себастиян, какво правиш?' , питаше едната страна на главата и разума му. Другата отговаряше - ,, Просто се забавлява. Заслужава го. Заслужава да се отпусне" . И на Бастиян определено мнението на втората част от разума му повече му хареса.

Себастиян стисна ръката й , усещайки топлата й кожа.
Той не танцуваше.
Грешка, той не можеше да танцува.
Лошо, песента беше бавна и се беше харесала на непознатата, а вече позната на Бастиян. Въпреки живота си, той така и не се беше научил да танцува и макар да можеше да свири на китара и да пее( нещо, което не харесва) той едва хващаше ритъма на музиката, на която трябваше да танцува. Разбира се това беше удоволствие в дискотеките, където той обичайно флиртуваше, но все пак там беше един ритъм, повтарящ се и повтарящ се.
Но очите на Емили го приканваха - толкова сладки и умолителни, че той накрая се съгласи и стана от стола си, оставайки своето , вече довършено, питие. Сега опасенията му, че ще настъпи Емили бяха големи.
Допря ръцете си върху кръста на момичето пред себе си и добрлижи бързо тялото си до нейното. Бавната музика вече течеше и сякаш беше някъде посредата. Не знаеше, поради факта че никога не я беше чувал, но очевидно Емили да.
-Повярвай ми, не съм много на 'ти' с тази работа - вдигна, леко приканващо, вежди. Но, разбира се, не би си тръгнал. Бе решил да остана за дълго, може би повечето от нощта, защото на следващия ден не бях на работа. Учебната година не беше почнала, а в училището само се дежуреше, това определено не се харесваше на учителя.-Изглеждаш чудесно - ,,Започна се..."

Преди усещаше кожата й, сега отново , но тя беше далеч от неговите длани, някъде отдолу под дрехите.Сега той усети ароматът идващ от косата й, защото тя се облегна на рамото му. Песента продължаваше да се разнася и тежките ноти летяха наоколо, някъде около тях.
Първоначално си беше помислил , че барът би бил най-обикновен с шумна музика, много хора, клатещи телата си в такт с музиката и алкохол, пияни , които се опитват да пият повече, но не успяват. А той да гледа всичко това и да си мисли как си е провалил вечерта.
Но всъщност тук му беше харесало. Или така си мислеше. Мисли се разичаваха от...чувства, да кажем.
И той ги различаваше.
И той не знаеше какво да каже, но и тя не беше казала нищо, така че това го улесни малко. Е, съвсем малко. Само дето не мислеше, че имаше нещо за казване. Беше му писнало тази работа със запознанство , всякакви такива теми, за първоначалното опознаване на двата индивади. Толкова много въпроси, чиито отговори знаеш и си ги повтарял и повтарял, накрая отново използваш като свои отговори на съответните въпроси.
Не беше трудно да се танцува, особено този вид. Стпка на дясно, стъпка на ляво и хоп! Повтаряш всичко това и казваш отново хоп, доволен, че не си настъпал дори и себе си.
- Ходи ли ти се някъде другаде? - попита Себастиян неочаквано, но продължиха в същата позиция. Нямаше обяснение за въпроса.

Себастиян се усмихна леко, след като разбра, че тя знаеше намеренията му или част от тях, защото дори той не знаеше какво искаше. Но въреки това имаше частица от него, която не слушаше здравия му разум, да не си ляга с първата срещната, още по -малко с гимназистка, дори и завършваща, вече на 18 години.
Но както и да е, той стисна ръката й и я поведе навън, защото искаше да отсрани вече шуната музика от ушите си, навлизаща в главата му и карайки го да я запомни и вее цяла седмица да я тананика. Колко заразно!Тази песен щеше да се повтаря и повтаря. Сега бавната мелодия от миналата не присъстваше в новата, тази беше по-енергична, за разлика от самият Себастиян, който никога не бе спортна натура, въпреки, че не беше лошо да се ходи на фитнес по два пъти на седмица. Стига с приказките са него...И за фитнеса, който не го харесва особено и не го обичаше.
-Къде ти се ходи?
Себастиян попита Емили веднага след като излязоха от клуба и се отдалечиха на няколко крачки от вратата, така че да могат все пак да се чуят. Той, разбира се, би уважил желанието на младата госпожица с него. И естествено изчака, за да я изслуша, ако имаше някаква идея, различна от тази на мъжа.

Мъжът не искаше Емили да си мисли, че тоя я смяташе за лека и лесна жена. Момиче.Жена...Ох!
Той напълно се отказа от идеята да си ляга с нея, защото и не беше кой знае колко редно, ето че разума се включи в откачените му мисли. Може би беше прав. Тоест разума.
- Да отидем някъде на тъмно. Не обичам светлини - засмя се леко. Ето че отново изживяваше онази фаза, която той самия беше нарекъл ,, Тъмната фаза" . Това беше онзи период от живота му, когато обичаше да стои на тъмно да гледа в една точка, без да се замисля дори какво всъщност върши. Това беше онази част от живота му, която той харесваше най-много, поради причината че тогава не трябваше да бъде социален и общителен , а да стои в стаята си или някъде навън, посред нощ, да обикаля безцелно, както и сега правеше, и отново да не забелязва тези, които минаваха покрай него -толкова различни хора - след което се спираше някъде , за да забележи някого, който не вижда самия него. И тогава отново идваше тъмната фаза.
Подробно описание на повечето от живота на Бастиян.
Двамата тръгнаха, като Себастиян водеше.Или поне така си мислеше той.
Беше пъхнал ръцете си в джобовете на светлите дънки, които беше облякал по-рано тази вечер. Преди това погледна часовника си и забеляза, че наближаваще полунощ.
-Знам едно място- каза той изведнъж и се обърна към Емили като се усмихна леко. Беше някъде извън града, така че се наложи да хванат такси.


ЕДИТ: П.С : Ще пиша в ,,Старата изоставена къща"