Night Club 'Vanity'

Гост

Афродита безцелно се скиташе по улиците на новия град в който се намираше. Беше се местила достатъчно много пъти за да разбере, когато е в нов град, че един нощен клуб е най-доброто място за нови запознанства. Града беше невероятно тих и единствения звук, който Аф чуваше беше на токчетата и` по асфалта. Дори и не минаваха много коли, което правеше ходенето точно по средата на улицата по-безопасно... Не, че на Афродита особено и` пукаше ако нещо я блъсне.
Не след дълго тя долови тиха музика и зави по една още по-тясна уличка. Вече въобще си нямаше и идея къде се намираше, но за това щеше да се тревожи после. Застана пред огромната опашка пред входа на клуба и въздъхна недоволно. Избута няколко накичени момичета от пътя си, игнорирайки коментарите им и се нареди най-отпред на опашката. Поне двойно по-високия мъж стоящ пред нея се закани да и` нещо, но русокоската бързо се надигна на пръсти и прошепна нещо в ухото му. Погледна го в очите и му се усмихна. Високия гологлав се поколеба, но и направи път да мине.
Изведнъж Афродита се озова в голямо и задимено помещение. Беше толкова препълнено, че дори и` стана интересно как хората на дансинга намират мястото да си поклатят задните части. Лъхна я аромата на мини бар и тя я последва. Седна на някакъв висок стол и огледа обстановката.
Както винаги повечето момичета се бяха качили отгоре на масите, държащи бутилка алкохол и стараейки се да вършат работата на някоя стриптизьорка, а момчетата момче бяха вдигнали показалците си във въздуха и ги ръкомахаха. Афродита се очуди как вече не бяха извадили окото на някой нещастен човек.

Заглавие: Re: Night Club 'Vanity' Нед Авг 28, 2011 3:46 pm

Една огромна доза скука бе завладяла Ефи, която вървеше из улиците на Роузууд съвсем безцелно, очаквайки нещо интересно просто да се случи. Мдам нямаше да е зле ако нещата наистина "просто" се случваха. Но тя се намираше в истинския свят, където нищо интересно не се случваше...или поне напоследък с всичките новости около градчето.
Момичето усети басовете на кънтящата в някоя дискотека музика, тъй като наоколо нямаше и жива душа. Еф се насочи към дискотеката, където от вън нямаше особено голяма опашка. Двама - трима човека, но не беше чудно...беше едва 18:00 часа. Никой нормален не почваше да пие от толкова рано, а пък и повечето и' връсници в момента зубреха по домовете си...нещо което определено не беше присъщо за нея.
Както и да е ... момичето влезе в клуба след сумати убеждения, че е пълнолетна и си е загубила личната карта. Въобще не успя да повярва, че онези се хванаха на този номер, но пък от друга страна, личеше си им, че бяха просто едни мусулести малоумници.
След влизането в клуба я лъхна познатата миризма на цигарен дим, примесена с тази на марихуана и алкохол. И макар, че отвън беше доста пусто (включително пред входа) вътре тълпата определено не липсваше. Еф веднага се запъти към бара, поръчвайки си уиски с лед.

Гост

Плановете ми бяха прости - да отида на дискотека и просто да се напия и забавлявам. Не можех винаги да играя в ролята на заблудения и сериозен човек. През деня бях един, а вечерта съвсем друг. Трудно можеше да ме познае човек.. и то доста.
Тръгнах пеша към клуба, защото сто на сто щях да употребя алкохол и трябваше отново да оставям някъде колата си без надзор. А и точно около клуба не беше добра идея. Оък и не живеех много далеч. Единственото, което исках сега е да се насладя на остатъка от деня.
Намирах се вече в пълния клуб, а музиката яко кънтеше в ушите ми. Всички танцуваха и се забавляваха. Едва можеха да се чуят какво казват. Реших направо да ида към бара, където там също музиката беше по-силна, но пък за сметка на това можеше да се чуе какво казва човек.
- И за мен същото.
Кимнах на бармана след поръчката на момичето.
- Нямаш ли домашна за писане?
Погледнах с подозрителен поглед към момичето, седящо до мен, но усмивката стоеше на мен. По-скоро я попитах от любопитство.

Заглавие: Re: Night Club 'Vanity' Нед Авг 28, 2011 4:47 pm

До Ефи се настани някакъв видно добре изглеждащ мъж, който поръча същото като нея - уиски с лед.
- Нямаш ли домашна за писане? - погледна я той с подозрителен поглед.
Еф повдигна вежда, като едвам се спря, да не избухне в смях на пода. Просто Ефи и училище ...това не се връзваше много. Особено пък...домашни.
- Ооо да...научен проект..."за колко време най - дълго ще ме хване алкохолът". - каза тя с известна досада в тонът си, но също така и оргомна доза ирония. Честно казано, за първи път нямаше намерение да се напива, но пък...щом помиришеше алкохол трудно отказваше. Момичето затършува из джобовете си с цел да намери картонена кутийка с цигари, която след минута откри в джоба на дънките си. Запали една цигара и само след миг издиша дима, като се загледа в него.
- Е...ами теб какво те води тук? - Ефи попита честно казано безразлично мъжът срещу нея, но погледът и' успя да наподоби любопитен. Определено си я биваше за актриса.

Гост

Скучен следобед, в който нямаше нищо за правене. Опитах се да се свържа с Хана но без особено голям успех, беше си изключила мобилният и нищо чудно, все пак ставаше дума за Хана. Сигурно в момента се забиваше с някой непознат в първия бар попаднал пред полезрението и'. Облякох се и си нагласих прическата, сложих съвсем лек грим и излязох от дома си подкарвайки старият пикап по учудващо пустото шосе към клуб Vanity. Паркирах го не много близо до клуба, понеже колата си беше буквално потрошена от последният път в който реших да я карам през гората. Беше цяло чудо, че все още палеше и вървеше, определено ми трябваше нов автомобил, но пък трудно бих се разделила с този, ако трябва да съм честна.
Взех си чантата от съседната седалка, заключих вратите и се запътих към клуба. И макар да нямах годините, за да влезна в клуба, бодигарда въобще не се поколеба да ме пусне вътре, след това което му прошепнах. Явно старите номера все още действаха, чудно а!?
Седнах на единия бар стол, изчаквайки бармана, за да си поръчам питие.

Гост

Дните минаваха ли минаваха, а аз още мислех за така наречения инцидент. Напоследък ми се натрупа много и идваха моменти в които просто имах чуството, че не мога да поттискам всичко това в себе си. Да, на никой не му пукаше за мен или по- точно на никой не би му пукало ако му кажа какво ми е в момента. За съжаление това беше съдбата ми и нямаше как да се отърва от нея. Но пък за щастие имаше места където се чуствах щастлива, а ако не това, поне забравях за напрегнтото всекидневие. Едно от тези места беше клуб Vanity. Е, реших, че безцелното ми мотаене по улиците приключи и тръгнах към клуба. Нямах проблеми с влизането, защото въпреки че нямах годините изглеждах сякаш ги имах. Вътре не беше по- различно от това както си го спомнях преди. Седнах на любимото ми място до бара и се заоглеждах. Тъкмо си мислех, че може да видя онова момиче, което видях в хижата отново (само при мисълта за това ме побиваха тръпки) и не е за вярване, но всъщност тя беше именно момичето до мен. А възможно ли беше всичко това да беше просто резултат от болния ми мозък? Дали беше възможно наистина да виждам това момиче навсякъде без да има нищо нагласено? Просто ей така ...
Като се замисля сега при нормални обстоятелства не бих 'и казала нищо, но бях толкова паникьосана. През главата ми минаваха мисли като 'Ами дали ако не 'и кажа нищо ще си помисли, че има нещо гнило.' Ъхх?
- Хейй, ти беше Али нали? - това се изръси от устата ми без вобще да мисля. Гледаше ме с недоумение, затова продължих. - Аз съм Спенсър .. ъмм .. видяхме се в хижата.

Гост

Беше ми скучно в голямата ми празна къща. По-добре да се напия, но не и да съм сама.
Набързо си облякох едни дрешки и се запътих се към един от нощните клубове. Когато влязох
вътре, беше претъпкано. Това ми харесваше,лека сладка усмивка се показа на лицето ми.
Повечето хора танцуваха. Седнах на една маса.
-Едно уиски. -Обърнах се към бармана. Той ми го даде и аз отпих от чашата. За разлика от
много мои други връстници, не бях пияница. Не се знае, кога мога да се запозная с момче и да
го привлека, а пияна... След няколко минути към мен се приближи едно момиче и седна...

Гост

Колежа все още не бе отворил официално врати,но естествено ние бяхме длъжни да помагаме в боядисването. Аз и боядисване? Нямаше как да стане. Реших да се скрия,а когато залезе слънцето да се промъкна през охраната,която така или иначе ме пускаше.
Казах на Чарли,момчето което.. явно ме слушаше за всичко,докара колата си,обещах му че ще я върна някога и подкарах към любимият си клуб. Не бях виждала старите си приятели,едва ли им липсвах особено като се има в предвид че бяха използвачи. Паркирах,влязох и започнах да танцувам,веднага без да взимам питие или нещо друго.
След като се уморих видях познато лице - Али. Ако не се лъжех я познавах от както бе на 13,а аз на 17. Не се бе променила особено,но май не си ме спомняше. Седнах до нея поръчвайки си коктейл Карузо.
- Е, Али как сме? - попитах я усмихнато,знаех че ще си ме спомни все пак двете имахме доста голямо минало,включващо онова момиченце Моника,за последно бях чула че е в детска психиатрия.

Гост

Spencer Hastings ♥ написа:: Дните минаваха ли минаваха, а аз още мислех за така наречения инцидент. Напоследък ми се натрупа много и идваха моменти в които просто имах чуството, че не мога да поттискам всичко това в себе си. Да, на никой не му пукаше за мен или по- точно на никой не би му пукало ако му кажа какво ми е в момента. За съжаление това беше съдбата ми и нямаше как да се отърва от нея. Но пък за щастие имаше места където се чуствах щастлива, а ако не това, поне забравях за напрегнтото всекидневие. Едно от тези места беше клуб Vanity. Е, реших, че безцелното ми мотаене по улиците приключи и тръгнах към клуба. Нямах проблеми с влизането, защото въпреки че нямах годините изглеждах сякаш ги имах. Вътре не беше по- различно от това както си го спомнях преди. Седнах на любимото ми място до бара и се заоглеждах. Тъкмо си мислех, че може да видя онова момиче, което видях в хижата отново (само при мисълта за това ме побиваха тръпки) и не е за вярване, но всъщност тя беше именно момичето до мен. А възможно ли беше всичко това да беше просто резултат от болния ми мозък? Дали беше възможно наистина да виждам това момиче навсякъде без да има нищо нагласено? Просто ей така ...
Като се замисля сега при нормални обстоятелства не бих 'и казала нищо, но бях толкова паникьосана. През главата ми минаваха мисли като 'Ами дали ако не 'и кажа нищо ще си помисли, че има нещо гнило.' Ъхх?
- Хейй, ти беше Али нали? - това се изръси от устата ми без вобще да мисля. Гледаше ме с недоумение, затова продължих. - Аз съм Спенсър .. ъмм .. видяхме се в хижата.

Онова момиче от хижата се настани до Ал и я поздрави.
- Да аз съм Али...отлично те помня...ти си момичето от хижата, но имам чувството че сме се срещали и преди. - тонът и' премина в леко заплашителен. Тя много добре знаеше къде я е виждала, просто правеше разни незначими намеци.Дори не знаеше защо, но пък така бе много по - забавно. Кое ли!? Ами отмъщението, като например. Знаеше че това момиче...Спенсър Хейстингс доколкото си спомняше се опита да я убие, но както виждате сами...само се опита и този опит особено озлоби Али, тя беше готова на всичко, за да си го върне на онази идиотка. И в момента беше по - силна психически...дори и физически, така че...нищо нямаше да я спре да получи това което иска. Е сигурно е било...какво!? Без да иска? Че кой в днешно време убива без да иска? Кой въобще някога го е правел? Отговора е никой и никога.
Ал си поръча уиски и след като бармана и го донесе тя го изпи на екс, след което се обърна към Спенсър.
- Знам какво си направила...но нямам намерението, да се обаждам на полицията! - каза с успокоителен тон. - Но пък имам намерението да те довърша собственоръчно, така че пази си гърба "Спенс"! - каза също толкова спокойно, колкото и преди миг, но гласа и' някак всяваше страх у момичето. Караше я да се изплаши...демек, нищо ново под слънцето.

П.С.;; сори за закъснението ;ss

Гост

Nikky Crown написа:: Колежа все още не бе отворил официално врати,но естествено ние бяхме длъжни да помагаме в боядисването. Аз и боядисване? Нямаше как да стане. Реших да се скрия,а когато залезе слънцето да се промъкна през охраната,която така или иначе ме пускаше.
Казах на Чарли,момчето което.. явно ме слушаше за всичко,докара колата си,обещах му че ще я върна някога и подкарах към любимият си клуб. Не бях виждала старите си приятели,едва ли им липсвах особено като се има в предвид че бяха използвачи. Паркирах,влязох и започнах да танцувам,веднага без да взимам питие или нещо друго.
След като се уморих видях познато лице - Али. Ако не се лъжех я познавах от както бе на 13,а аз на 17. Не се бе променила особено,но май не си ме спомняше. Седнах до нея поръчвайки си коктейл Карузо.
- Е, Али как сме? - попитах я усмихнато,знаех че ще си ме спомни все пак двете имахме доста голямо минало,включващо онова момиченце Моника,за последно бях чула че е в детска психиатрия.

Как можах да забравя... Това момиче ми напомняше на някого като малка...
Имаше същите очи, коса, лице... приличаше на Никол, но по-голяма
и по-хубава.
-Ники? -Усмихнах се. Да. Определено беше тя. Усмивката й я издаде.
-Добре съм. -Засмях се. Тя седна до мен и си поръча нещо... Не я
слушах.
-А при теб как е? -Засмях се. -Вървят ли момчетата...? Преди беше...
съркастична. -Отново се усмихнах. Не я бях виждала с години, чудо е,
че я познах...

Гост

Разсмях се гръмко. Аз и момчета.. по скоро момчета за една нощ.
- Че за какво ми е момче? Предпочитам мимолетни връзки,за какво ми е да се тревожа и за друг човек? - подсмихнах се и отпих от коктейла си.
- Ами ти? Малката Али все още ли е малка? - попитах с сериозно любопитен тон,а след това се засмях. Дано бе разбрала какво я питам.
Темата за момчета можехме да я развиваме дълго. Не ми пукаше за етикетите,ако това че сменях момчетата бързо ме правеше кучка или нещо подобно хич не ми пукаше. Живота и беше лично мой.
- Малкият Антъни да не би да е направил момичето ми голямо? - повдигнах вежда. Това бе гаджето й,но едва ли Алисън ДиЛорентис щеше да се задържи с някого за толкова време без да му вгорчи живота. Според мен това заслужавах всичките момченца.

Гост

-О, все още съм малка. -Засмях се. -Нищо няма да ме
промени. А онази кучка, дето превзе баща ми... явно е
по-хитра от колкото предполагах, но ще си плати. А
Антъни... -Засмях се. -Не премина изпитанието, което му
възложих. -Засмях се за пореден път. -Имам много за разказване...
Една вечер го заведох в Уинтър Харбър. -Там се намираше
вилата ни. -И на сутринта сложих змия в леглото. Горкият,
хукна по гащи из градчето. Беше толкова забавен. Направих
се, че не зная нищо и му съчувствах. Жалкото е, че не намерих
отровна змия. -През цялото време се смях... Спомените бяха
толкова истински. Все едно всичко това е станало тази сутрин.

Гост

Залях се от смях,едвам можех да си поема въздух. Маминото синче се било уплашило от някаква си змия. Господи,къде са истинските мъже?
Не знайно защо се досетих за брат си,не го бях виждала от много време,какво ли правеше? Отпих от коктейла си.
- А защо направо не я пусна в леглото му? Щеше да е много по-забавно.. и наистина е трябвало отровна змия.. - казах малко след това. Щеше да е забавно,нямаше дори и гащите да си сложи.
- А спомняш ли си Брайън? Пиратките в леглото му,които поставихме? - разсмях се - Оказва се че горкият сега има страх от доста неща.

Гост

-Да, вече има най-много страх от пиратки. -Почти бях забравила
колко е весело с Никол. Сега се сетих за брат й Ник. Всъщност не съм
общувала преди много с него. Като се замисля ми е трудно, дори да си ни
представя вече. И него главно. Обърнах се към Ники и я попитах:
-А брат ти? Още ли сте близки? Не съм го виждала отдавна. -Барманът мина
покрай нас.
-Едно уиски, моля. -Направих от онези сладки усмивки, за да го пленя...
Май се получи... След това отново погледнах Никол...

» Vanity Night Club
» Night club 'Lavo'
» Night Club "Lavo"
» Prom night!
» Disco club Faraon