Night club 'Lavo'

Гост

След като се представи той ме задърпа към дансинга. Нямах и намерение да му откажа, затова тръгнах след него. Малко преди да стигнем до средата на дансинга, песента беше сменена с много по-бавна и предизвикателна. Той ме обърна към него и обви ръце около талията ми. Не, нямаше да го оставя той да води. Обърнах се с гръб към него като се притиснах максимално към неговото тяло. Усетих как той ме стисна по- силно, а въздишка се откъсна от него.
- Има ли ти нещо?- попитах го , след като отново се бях обърнала към него.
Гледаше ме жадно, играта ми вървеше перфектно. Сега сао трябваше да играя по вече заложените правила.
- Изглеждаш ми жаден? Нуждаеш ли се от нещо?- гледах го с предизвикателен поглед и с очакване какво ще направи.

Гост

Тя си играеше с мен и подявалите успяваше. Знаеше как да побърка един мъж и използваше всики възможности. Дали ми има нещо, та аз изгарях. Исках да разкъсам дрехите и тук на място, но за съжаление има прекалено много хора.
-Има ли ми нещо? Да определно. Стоя тук гледам те и изгарям. Жеден ли съм? О, да но не за алкохол искам теб. Можеш ли да ми помогнеш с нещо? Със сигурност.
Тя ми се усмихваше палаво и чаровно едновремено. Наведох се бавно към нея и я целунах. Явно тя очакваяе очно това, защото ми отвърна веднага. Толкова страст и желание строеше от тази целувка, че не мовех да намеря силите да се отдръпна от нея.

Гост

Мъже... Винаги се предаваха пред женските номера, а Кристофър не беше по-различен от всички останали. Отговора му беше малко по-завъртяян, но все пак казваше точно това което очаквах. Това беше момента на най-голямо забавление. Той ме целуна. Въпреки играта беше невероятно, толкова много страх. Тази вечер исках нещо повече от поредния флирт. Исках да стигна до по далеч от една целувка.
С много усилия се откъснах от меките му устни. Стон на недоволство се откъсна от гърдите му.
- Не бързаш ли прекалено много. Още не съм допила мартинито си, ати вече се чудиш как да ме съблечеш.
След като казах това се отправих към бара. Взех мартинито си и отпих голяма глъдка от него. Крис тъкмо сядаше на мястото до мен, а аз нарочно кръстосах краката си доста бавно.

Гост

Изкушението беше голямо, а аз вече исках да се махна от този клуб и да се прибера. Е, разбирасе надявах се че Стейси ще дойде с мен. Играта и продължаваше. Тя няма право да прави това нещо с краката, не и когато пред нея има вече почти побъркан мъж.
- Не мислиш ли, че вече е време да се разкараме от тук?
Не можех да издържа още много така че по-добре щеше да е да си тръгнем още сега. Надявам се само тя да не реши да ме остави точно сега, защото се съмнявах, че ще успея да се спра. Тези нейни сини очи ме побъркваха, гледаха ме с някаква насмешка, но в същото време и с желание. Силно се надявах да си тръгне с мен.
Тя пиеше бавно от мартинито си, сякаш искаше да ме побърка още повече. Сякаш не забелязваше какво ми причинява. Сякаш беше малко момиченце, което си нямаше и представа какво прави, но и се получава прекрасно.

Гост

Исках да си по играя още малко с него преди да приема предложението му да се разкараме от тук. Все пак не бързахме за никъде. Бавно се наведох към него като се подпрях на единия му крак и го целунах. Кратка целувка изпълнена с много стаст. Не я продължих дълго, защото знаех, че дори сама не мога да спра след това. Прокарах ръце по голата му плът, където ризата му беше разкопчана. А той ме гледаше с очакване на всяко следващо мое действие.Изпих остатъка от мартинито си на екс и се обърнах към него:
- Добре хайде да се разкараме от тук.
Видях как усмивка играе на устните му след моите думи. Той хвана ръката ми и заедно тръгнахме към изхода. Малко по-късно вече си търсехме такси. Сега въпроса е къде щяхме да отидем в тях или на хотел. Все пак имаше мъже, които не обичаха да водят завоеванията си в дома си.
- Къде ще отидем, ако не е тайна разбирасе? - попитах го аз и го погледнах с любопитен поглед.

Гост

Али излезе навън, като сигурно половин час бе скитала безцелно по учудващо празните Роузуудски улици. Наоколо не се виждаше абсолютно никой или поне Ал не можа да го види, тъй като всичко около нея се въртеше...естествено беше само подсъзнателно. Така става когато си попрекалил с тревата де, а при нея това бе доста често. Напоследък тук в Роузууд не се двоумеше да приема каквото и да е, без да и' пука, че в миналото си била абсолютно зависима и едвам се беше справила. Добре, че бяха "приятелите" и', доколкото можеха да се нарекат така всъщност.
По тъмните улици се чуваха само високите и' токчета или поне докато не чу тихата за нея музика, което означаваше, че наблизо има и клуб или дискотека. Точно от това имаше нужда в момента "дрогираната Али". След броени минути бе пред клуб "Лаво" и след много опити да влезе най - накрая се промъкна като се представи за придружителка на някакъв, който нямаше нищо против. Кой би имал против компанията на Алисън все пак!?
И когато влезе без да се замисли изчезна от погледа на онзи и се настани удобно на бара, чакайки бармана да вземе поръчката и', която естествено щеше да е обичайното "уиски с лед".

Гост

Не, че съм от онези хора, които бездействат когато не са на работа, все още не съм чукнал 50, но...не, май наистина съм такъв. Животът ми се простираше от колежа до проверяване на тестове по френски език в къщи. Е, поне те ме развличаха. Не бях работил с толкова тъпи ученици от началото на стажа си и даже го признах пред целият 1-ви курс. Те само вдигнаха рамене, всякаш го чуваха всеки ден и продължиха да ме зяпат като полезно изкопаемо. Всякаш им говорех на...френски, да.
Беше петък и какво можех да правя освен да гледам поредният епизод на "Отчаяни съпруги". Предпочитах да се скитам безцелно по улиците от колкото да заспя пред телевизора с кофа ягодов сладолед в скута си. Пресичах улица Мейсън, игнорирайки напълно бумтящия в ушите ми звук на близката дискотека. Не, нямаше да влизам там. От сега нататък съм чист. До следващото училищно тържество...Да, на предишното бях прекалил доста, даже продължих с някакво рижаво хлапе от десети клас когато Ефи си тръгна с гръм и трясък. И преди да ме обвините, че съм безсрамник, за начина по който се държах с нея-добре, срам ме е и то доста. Последния път когато я видях в колежа едва не побягнах на другата страна.
Изведнъж в мен се блъсна някакво момиче, видимо, нетрезво и продължи нататък към нощният клуб. Познах я, бе в колежа, но не бе от добрите ученички. И понеже си нямам работа реших да я проследя, за да й се накарам едно хубаво. Признавам, обичам да се карам на учениците, това е едно от най-хубавите неща на тази професия. Измърморих нещо на бодигарда като "аз съм брат й" и я хванах в крачка точно когато надигаше двойно уиски.
-Алиисън...-промърморих и се настаних най-нахално до нея
Момичето вдигна объркано поглед.
-Али?-поправих се

Гост

Някакъв тип седна до Али
като първоначално я нарече "Алисън" , а тя го погледна объркано. Никой
не я бе наричал така никога...освен може би баща и', за който нямаше
особено желание да си спомня. Оглеждайки онзи мъж дословно разбра, че е
господина по френски.
- Господин Фрей? - повдигна тя вежда, а в следващият момент се изкикоти.
Мислеше си че абсолютно всички учители бяха скучни и не мислеха за нищо
друго освен домашни, класни работи, тестове и такива работи, но явно е
грешала...или пък не съвсем.
- Странно е да видя някой от учителите в нощен клуб. Мислех че такива
неща не са типични за вас. В момента не трябва ли да проверяваш някой
тест или домашна работа, може би да преглеждаш документите на новите си
ученици? - повдигна вежда, не че я интересуваше особено, по - скоро в
момента това което я интересуваше бе алкохола иии дрогата (марихуаната, ако трябва да сме съвсем точни). Поръча си още едно уиски, а щом пристигна го изпи на екс, поглеждайки към "господин Фрей".

» Night Club "Lavo"
» Night Club 'Vanity'
» Vanity Night Club
» Prom night!
» Disco club Faraon